— Сержантът и лейтенантите да откарат заловения в управлението! — заповяда Авакум. — Ние с капитан Петров оставаме тук.
Когато джипката отмина, Авакум каза на капитан Петров, гледайки в блесналите прозорци на кръчмата:
— Вътре ще те посрещне една голяма изненада!
Влязоха в просторната соба и капитан Петров застина: насреща му седеше с чаша в ръка инженер Прокопи Сапарев.
Капитан Петров потърка очите си, като да се будеше от сън. После отново се загледа в инженера.
— Дявол да го вземе! — каза инженерът. — Какво му става на тоя?
В същия миг капитан Петров се чукна с длан по челото и лудешки се изсмя.
— Досетих се! — извика той. — Разбрах!
— А-ха! — каза Авакум. — Разбра ли, че синът може да има чичо, макар баща му да няма брат?
Наляха си вино и пийнаха и докато Анастаси приготовляваше вечерята, Авакум разправи:
— Тоя Прокопи, дето седи между нас, и оня, дето потъна преди малко в блатото, са еднояйчни близнаци. Аз ще ви разкажа след вечеря къде са се родили и каква е историята на всеки от тях, и защо не са се познавали, и как така никога не са се виждали. Спиридон Драгнев, чичото, използувал ужасната прилика на другия „Прокопи“ с нашия Прокопи и го изпращал на два пъти в завода, в конструкторското отделение да фотографира разни документи. Пазачите го взимали за „нашия“ Прокопи и го пускали в отделението, без да му правят каквито и да било спънки. Но третия път другия Прокопи поради неопитност направил няколко грешки и хитрата сврака „се уловила в капана“. Тия грешки, които аз нарекох „антилогика в поведението на нашия Прокопи“, спасиха в същност „нашия“ Прокопи…
Логиката доказа, че дори в случая, когато бащата няма брат, синът може да има чичо. Това е важното. А другото е съдба! Другото доказва, че човек звучи гордо наистина и същевременно предупреждава, че от човек може да се очаква всичко.
— Така ли е, скъпи Анастаси?