II.
Сър Стивън
Апартаментът, който О обитавала, се намирал на остров Сен-Луи, в таванския етаж на стара сграда с южно изложение, която гледала към Сена. Стаите били скосени, широки, с нисък таван, а тези откъм фасадата, две на брой, имали балкони, пробити в ската на покрива. Едната от тях била стаята на О, а другата, в която лавици с книги, покриващи стената от пода до тавана, обрамчвали камината, служела за гостна, за работен кабинет и дори за спалня.
Срещу двата прозореца имало голям диван, а срещу камината — голяма старинна маса. Понякога там също вечеряли, когато мъничката трапезария, облепена с тъмнозелен серж с изглед към вътрешния двор, се оказвала наистина твърде малка, за да побере сътрапезниците. Друга една стая, също с изглед към двора, се използувала от Рьоне, който подреждал в нея дрехите си и се преобличал. О деляла с него боядисаната си в жълто баня; кухнята, също боядисана в жълто, била съвсем миниатюрна. Всеки ден идвала прислужница. Подът на стаите откъм двора бил с червени плочки, от онези старовремски шестоъгълни плочи, който щом подмине човек третия етаж, застилат стъпалата и стълбищните площадки на старите парижки сгради. Само при вида им сърцето на О се свило: това били същите плочки като на коридорите в Роаси. Спалнята й била малка, завесите от розова и червена дамаска били спуснати, огънят проблясвал зад металната мрежа на камината, леглото било оправено, завивката — облечена в калъф.
„Купих ти найлонова нощница — казал Рьоне, — още нямаш такава.“ И наистина нощницата от бял плисиран найлон, стегнат и фин като одеждите на египетските статуетки и почти прозрачен, била разстлана до ръба на леглото, откъм страната където лягала О. Стягала се в кръста с тънко коланче над ивица с ластичен тегел и найлоновото жарсе било тъй леко, че овалът на гърдите го обагрял в розово. Всичко с изключение на завесите и паното, облицовано със същата тъкан, до което се опирал горният край на леглото, както и на две ниски кресла, тапицирани със същата дамаска, всичко в тази стая било бяло: стените, покривката на леглото с подпорки от акажу и мечешките кожи на пода. Седнала пред огъня в бялата си нощница, О слушала любовника си. Той й казал най-напред, че не бива отсега нататък да се чувствува свободна. С едно изключение: че е свободна да престане да го обича и да го напусне начаса. Но ако го обича, не била свободна в никакво отношение, в никое свое действие. Тя го слушала, без да промълви нито дума, и си мислела, че е твърде щастлива от това, че той искал да докаже сам на себе си, все едно по какъв начин, че тя му принадлежи, а също и че би било наивно да не си дава сметка, че тази принадлежност е вън от всякакво съмнение. А може би той го съзнавал и искал да го изтъкне само защото му доставяло удоволствие? Тя гледала огъня, докато той говорел, но не и него самия, не смеела да срещне погледа му. Той бил прав и крачел напред-назад. Внезапно й казал, че преди всичко иска, докато го слуша, да разтвори колене и да отпусне ръце; тъй като седяла с прибрани колене и прегърнала коленете си с ръце. Така че тя повдигнала нощницата си и с подгънати колене, седнала на петите си, както застават кармелитките или японките, зачакала. Само че, тъй като коленете й били раздалечени, чувствувала между открехнатите си бедра лекото, но осезателно боцкане на бялата кожа; той настоял — не разтваряла достатъчно крака. Думата „разтвори“, както и изразът „разтвори си краката“ звучали в устата на любовника й така вълнуващо и властно, че не можела да ги чуе, без да изпита един вид вътрешно преклонение, свято покорство, сякаш й проговарял не той, а някое божество. И така тя останала неподвижна и ръцете й лежали с обърнати навън длани от двете страни на коленете й, между които жарсената й нощница, разперена в кръг около нея, падала на дипли. Това, което любовникът й искал от нея, било просто: да му бъде постоянно и непосредствено достъпна. Не му било достатъчно да знае, че това е така: трябвало да се отстрани и най-малкото препятствие — на първо място, в държанието й и чак след това дрехите й да станат, така да се каже, символ за посветения. Това означавало, продължил той, две неща. Първото, което тя знаела и за което била предупредена още същата вечер при пристигането си в замъка: коленете, които не трябвало никога да кръстосва, и устните, които трябвало да държи вечно полуотворени. Тя явно смятала, че това не е нищо (тя наистина смятала така), щяла обаче да се убеди, че, напротив, за да спазва тази дисциплина, й е необходимо постоянно усилие да съсредоточи вниманието си и в споделената тайна между нея и него и още неколцина други може би, но във всекидневието и в обкръжението на всички посветени, то да й напомня истинността на нейната участ. Колкото до дрехите, тя трябва сама да ги избира или при нужда да ги пригажда, така че да не се налага вече такова полуразсъбличане, на каквото я подложил в колата на път за Роаси: още утре да се порови в шкафовете с роклите, в чекмеджетата с бельото си, да му връчи без изключение всички колани и гащички, които намери там; също така сутиените като онзи, на който трябвало да среже презрамките, за да й го свали, комбинезоните, чиято горна част й скривала гърдите, блузите и роклите, които не се разкопчавали отпред, полите, твърде тесни, за да могат да се вдигнат с един замах. Да поръча да й ушият други сутиени, други блузи, други рокли. А дотогава гола ли да ходи под блузата или под пуловера при шивачката на корсети? Голяма работа, да ходи гола. Ако някой забележи, ще му обясни, каквото й хрумне, или изобщо няма да му обяснява, както намери за добре, това засяга само нея. А сега за останалото, което имал да й казва, искал да почака няколко дни и настоявал да бъде облечена, както се полага, за да го изслуша. Ще намери в чекмеджето на своя секретар колкото пари са й нужни. Когато свършил да говори, тя прошепнала „обичам те“, без да направи най-малкия жест. Той сам добавил съчки в огъня, светнал нощната лампа от розово опалово стъкло, после казал на О да легне и да го чака, щял да спи при нея. Когато се върнал, О протегнала ръка, за да изгаси лампата: била лявата й ръка и последното нещо, което видяла, преди сянката да заличи всичко, бил тъмният блясък на железния пръстен. Била почти излегната на хълбок: в същия миг любовникът й я повикал тихичко по име, плъзнал ръка в топлото и лоно и я привлякъл към себе си.