От две седмици О била напълно екипирана и още не можела да свикне, когато намерила една вечер, връщайки се от студиото, бележка от любовника си, който я молел да бъде готова в осем часа, за да отиде на вечеря с него и един негов приятел. Щял да прати кола да я доведе, шофьорът щял да се качи до горе. В послеписа уточнявал да вземе късото си кожено палто, да се облече цялата в черно (цялата подчертано) и да не пропусне да се гримира и парфюмира, както в Роаси. Часът бил шест. Цялата в черно, и при това на вечеря посред декември — времето било студено, това означавало черни найлонови чорапи, черни ръкавици и над плисираната пола във форма на ветрило — дебел пуловер с пайети или копринения елек с ръкави. Той бил подпълнен с памук и изминат с широки тегели, впит по тялото и закопчан от шията до кръста съвсем като мъжките елеци през шестнадесети век, и ако така безупречно очертавал гърдите, то било, защото сутиенът бил прикрепен отвътре. Подплатен бил, със същата коприна и изрязаните му краища стигали до ханша. Освежавали го единствено големите позлатени метални закопчалки, биещи на очи като на детските обувки за сняг, които се отварят и затварят шумно, но върху широки плоски халки. Нищо не се сторило така странно на О веднъж щом подредила дрехите си на леглото и черните си велурени обувки с тънко като игла токче до леглото, както това, че се озовала свободна и сама в банята си, заета грижливо, след като се изкъпала, да се гримира и парфюмира като в Роаси. Гримовете, с които разполагала, не били като тамошните. В чекмеджето на тоалетката си намерила мазен руж за бузи — самата тя никога не употребявала такъв — с помощта на който очертала кафеникавите кръгове около зърната на гърдите си. Ружът бил такъв, че едва личал в момента, в който го нанасяла, но след това потъмнявал. Отначало помислила, че е прекалила с него, поизтрила го леко със спирт — триел се мъчно — и се заловила наново: две тъмнорозови като божур петънца разцъфтели върху гърдите й. Напразно поискала да оцвети по същия начин и устните, прикрити под руното в слабините й, върху тях ружът не оставял следа. Намерила най-сетне сред гилзите в същото чекмедже едно от онези ярки червила, с които не обичала да си служи, защото са прекалено сухи и боядисват устата за дълго. За случая то подхождало. Занимавала се с косите, с лицето си, най-накрая се напарфюмирала. Рьоне й бил дал флакон с вапоризатор, който разпръсквал гъста мъгла от парфюм, чието име не й било известно, но който ухаел тръпчиво на сухо дърво и на блатни растения. По кожата мъглата избивала в роса и потичала, застивала в миниатюрни капчици върху руното под мишниците и на слабините. О се научила в Роаси да върши всичко бавно: напарфюмирала се три пъти, като оставяла всеки път парфюмът да изсъхне върху нея. Обула най-напред чорапите си и обувките с високи токчета, после облякла подплатата на полата и самата пола, най-после елека. Сложила си ръкавиците и си взела чантата. В чантата се намирали пудриерата й, гилзата с червилото, един гребен, ключът й и хиляда франка. Вече облечена и с ръкавици, тя извадила от гардероба късото кожено палто и погледнала часовника над нощното си шкафче: часът бил осем без четвърт. Приседнала напреко върху ръба на леглото, устремила очи в будилника и зачакала, без да помръдва, звънеца. Когато най-после го чула и станала, за да излезе, съзряла в огледалото на тоалетката, миг преди да изгаси осветлението, дръзкия си гальовен и покорен поглед.
Когато бутнала вратата на италианското ресторантче, пред което я спряла колата, първият човек, когото забелязала на бара, бил Рьоне. Той й се усмихнал ласкаво, поел ръката й и като се обърнал към един мъж с атлетично телосложение и прошарени коси, представил й на английски сър Стивън. Предложили на О табуретка между двамата мъже и тъкмо се канела да седне, Рьоне й казал полугласно да внимава да не си измачка тоалета. Помогнал й да разпери полата си извън табуретката, тя почувствувала под себе си студената кожа и металното ръбче от вътрешната страна на бедрата си, тъй като отначало посмяла да седне само наполовина от страх да не би ако седне направо, да се поддаде на изкушението да кръстоса крака. Полата й била разстлана около нея. Дясното й токче било вкарано в една от пречките на табуретката, пръстите на левия й крак докосвали пода. Англичанинът, който, без да промълви нито дума, й се поклонил, не я изпускал от очи; забелязала, че разглежда коленете й, ръцете и най-накрая устните й, но тъй спокойно и с такова съсредоточено и самонадеяно внимание, че О се почувствувала така, сякаш я претегля и преценява като инструмент, какъвто отлично знаела, че е, и като че ли заставена от погледа му и, тъй да се каже, пряко волята си тя си свалила ръкавиците: знаела, че той ще я заговори, когато остане с голи ръце — защото ръцете й били по-особени и приличали по-скоро на ръцете на младо момче, отколкото на жена, и защото на безименния пръст на лявата си ръка носела железния пръстен с тройна златна спирала. Но не, той не казал нищо, само се усмихнал: видял пръстена. Рьоне пиел мартини, сър Стивън — уиски. Той довършил бавно уискито си, после почакал Рьоне да изпие второто си мартини, а О — сока от грейпфрут, който Рьоне й поръчал, като междувременно обяснил, че ако О иска да му достави това удоволствие и се съгласи с тях двамата, можели да вечерят в помещението в приземния етаж, а то е по-малко и по-спокойно от онова на партера, което е продължение на бара. „На драго сърце“ — казала О, която вече вземала чантата и ръкавиците си от бара, където ги била оставила. Тогава, за да й помогне да стане от табуретката, сър Стивън й протегнал дясната си ръка, в която тя положила своята, и най-после я заговорил направо, за да отбележи, че ръцете й са създадени да носят железни накити, тъй добре й стояло желязото. Но понеже казал това на английски, долавяло се известно двусмислие в думите му и човек можел да се почуди дали говорел само за метала, или също и дори най-вече за вериги. В помещението в приземния етаж, което било обикновена изба, измазана с вар, но хладна и приветлива, действително имало четири маси, от които само една била заета от гости на заведението и те вече привършвали с храненето. По стените била изрисувана като фреска кулинарна и туристическа карта на Италия в нежни цветове на ванилен, ягодов и фъстъчен сладолед; оттук О се подсетила да си поръча в края на вечерята сладолед със счукани захаросани бадеми и сметана. Истината е, че се чувствувала щастлива и окрилена, коляното на Рьоне докосвало под масата нейното коляно и когато говорел, тя знаела, че говори на нея. Той също гледал устните й. Позволил й да си поръча сладолед, но не и кафе. Сър Стивън помолил О и Рьоне да приемат да пият кафе в дома му. И тримата вечеряли много леко и О забелязала, че те се постарали почти да не пият, а на нея разрешили още по-малко: половин гарафа кианти за тримата. Вечеряли набързо: часът бил едва девет. „Освободих шофьора — казал сър Стивън, — искате ли да карате вие, Рьоне, най-простото е да отидем направо у дома.“ Рьоне хванал кормилото, О седнала до него, сър Стивън до нея. Колата била буик от големите, така че тримата лесно се побрали на предната седалка.