Отвъд Алма булевард Кур ла Рен бил светъл, тъй като дърветата били без листа, а площад Конкорд — блещукащ и сух, с притъмняло небе над него, както в дните, когато снегът само се трупа в облаците, но все не се решава да завали. О чула леко изщракване и почувствувала как топлият въздух запълзял нагоре по краката й: сър Стивън включил отоплението. Рьоне продължил все покрай Сена по десния бряг, после свил по Пон Роаял, за да мине на левия бряг: вътре в каменното си корито водата изглеждала черна, застанала съвсем като окаменяла. О се сетила за хематита, който също е черен. Когато била петнадесетгодишна, най-добрата й приятелка, която била на тридесет и в която била влюбена, носела пръстен с хематит, инкрустиран с миниатюрни диамантчета. Приискало й се да има огърлица от такива черни камъчета и без диаманти стегната по врата. Но огърлиците, които й давали сега — не, всъщност не й ги давали — би ли ги заменила срещу огърлицата от хематит, срещу мечтания хематит? Представила си бедната стая, където я отвела Марион, зад кръстовището Тюрбиго, и как разплела тя, а не Марион, двете си дебели ученически плитки, когато Марион я разсъблякла и я сложила да легне на железния креват. Колко красива била Марион, когато О я галела, и вярно е, че очите на човек могат да изглеждат като звезди; нейните наподобявали сини трепкащи звезди. Рьоне спрял колата. О не разпознала уличката, една от онези, които свързват напречно улицата на Университета с улица Лил.
Апартаментът на сър Стивън бил разположен в дъното на един двор, в пристройката на старинна сграда и стаите били подредени в редица, тъй че се минавало от една в друга. Крайната стая била едновременно най-просторна и отморяваща, обзаведена по английската мода с мебели от черно акажу и бледи копринени тъкани в жълто и сиво. „Не е нужно да поддържате огъня — казал сър Стивън, — но това канапе е за вас. Седнете, ако обичате, Рьоне ще свари кафето, бих искал да ви помоля само да ме изслушате.“ Голямото канапе със светла дамаска било поставено перпендикулярно, на камината срещу прозорците, които гледали към едра градина, с гръб към насрещните прозорци, които пък гледали към двора. О съблякла коженото си палто и го метнала върху облегалката на канапето. Когато се обърнала, установила, че любовникът й и домакинът стоят прави и я чакат да се подчини на поканата на сър Стивън. О поставила чантата си непосредствено до коженото палто, свалила си ръкавиците. Кога, кога най-после ще свикне и изобщо ще свикне ли някога да замята полите си при сядане с достатъчно потаен жест, та никой да не забележи и самата тя да може да забрави голотата си, подчинението си? Във всеки случай това едва ли щяло да стане, докато Рьоне и този чужденец я гледали мълчаливо, както в момента. Тя отстъпила накрая, сър Стивън разпалил огъня, Рьоне внезапно минал зад канапето и като сграбчил О за шията и за косите, съборил главата й назад върху облегалката и я целунал по устата тъй дълго и тъй пламенно, че дъхът й секнал и тя почувствувала как утробата й се разтапя и пламва. Пуснал я, колкото да й каже, че я обича, и отново се впил в нея. Ръцете на О, немощно отпуснати, с обърнати нагоре длани, лежали върху черната й пола, разперена като чашка на цвете около нея; сър Стивън доближил и когато Рьоне я оставил най-после окончателна и тя отворила очи, срещнала сивия вторачен поглед на англичанина. Колкото и да била зашеметена и задъхваща се от щастие, тя не се затруднила да прочете в тях, че той й се възхищава и я желае. Кой би могъл да устои на влажната й полуотворена уста, на подпухналите й устни, на бялата й шия, отметната върху черната якичка на вталения й като на паж елек, на големите й и още по-светли очи, които гледали дръзко. Но единственият жест, който сър Стивън си позволил, бил да погали лекичко с пръст веждите й, след това устните й. После седнал с лице към нея от другата страна на камината и когато Рьоне също взел едно кресло, заговорил. „Струва ми се — казал той, — че Рьоне никога не ви е споменавал за семейството си. Може би знаете все пак, че майка му, преди да се омъжи за баща му, е била омъжена за англичанин, който е имал син от първия си брак. Аз съм този син и бях отгледан от нея до деня, в който тя напусна баща ми. Нямам следователно никаква родствена връзка с Рьоне и въпреки всичко в известен смисъл ние сме братя. Това, че Рьоне ви обича, го зная. Щях да го разбера и без той да ми го е казал и дори без да се е помръднал: стига ми да го видя как ви гледа. Зная също, че сте от онези, които са били в Роаси, и предполагам, че отново ще се върнете там. Поначало пръстенът, който носите, ми дава правото да разполагам с вас, както дава това право на всички, които знаят смисъла му. Но в този случай става дума за мимолетно обвързване, а това, което ние очакваме от вас, е по-сериозно. Казвам ние, защото сама виждате, че Рьоне си мълчи: иска аз да ви говоря от негово и от мое име. Ако приемем, че сме братя, аз съм по-възрастният, десет години съм по-стар от него. Съществува също така помежду ни една тъй стара и тъй пълна свобода, че онова, което ми принадлежи, открай време е било и негово, а това, което му принадлежи — мое. Склонна ли сте да участвувате наред с нас? Моля ви за това и искам вашето благоволение, защото то ще ви обвърже повече от послушанието, което знам, че не се дава даром. Имайте предвид, преди да ми отговорите, че аз съм и мога да бъда само разновидност на вашия любовник: вие винаги ще имате само един любовник. По-опасен, признавам, от мъжете, на които бяхте подхвърлена в Роаси, защото аз ще съм тук всеки ден и освен това ценя навика и ритуала. (And besides, I am fond of habits and rites…)“