През затворените капаци на прозорците долитал сънливият грохот на Париж след полунощ. Щяла ли на другата сутрин на дневна светлина да познае върху възглавничката на канапето мястото където опирала главата си? Щяла ли да се озове отново посред бял ден в същата тази гостна, за да се отнесат с нея по същия начин? Сър Стивън се бавел и О, която по-рано така безметежно чакала благоволението на непознатите от Роаси, сега стояла със свито сърце при мисълта, че след една или след десет минути той ще положи ръце върху нея. Но не станало точно както си представяла. Чула го как отваря вратата, как прекосява стаята. Известно време останал прав с гръб към огъня, съзерцавайки О, после с много тих глас й казал да се изправи и да седне. Тя се подчинила, изненадана и почти смутена. Любезно й донесъл чаша уиски и цигара, които тя отказала. Тогава видяла, че е по халат, много изискан, от сиво сукно — същият сив цвят като на косите му. Дланите му били издължени и сухи с плоски, дълбоко изрязани и много бели нокти. Той уловил погледа на О, която се изчервила: тези длани, настойчиви и твърди, я били обладали, от тях сега се страхувала и за тях копнеела. Но той не се приближавал. „Бих искал да се съблечете гола — казал. — Свалете си първо само елека, без да ставате.“ О разкопчала големите позлатени закопчалки, изхлузила от раменете си черния втален елек и го сложила в другия край на канапето, където вече били коженото й палто, ръкавиците и чантата. „Погалете малко зърната на гърдите си — казал тогава сър Стивън и добавил: — Ще трябва да сложите по-тъмно червило, това е много светло.“ О слисана докоснала с пръсти зърната на гърдите си, почувствувала как те се втвърдяват и щръкват и ги скрила в шепи. „А, не!“ — възпротивил се сър Стивън. Тя махнала ръцете си и се облегнала назад върху канапето: гърдите й били едри за крехкото тяло и отивали леко встрани към мишниците. Тилът й бил опрян на облегалката, ръцете й — от двете страни на хълбоците. Защо сър Стивън не надвесел уста над нея, не посегнел с ръка към зърната, които пожелал да види как щръкват и които тя, колкото и неподвижна да била, чувствувала как потръпват само от дъха му. Но той се бил доближил, седял напреко върху страничната облегалка на канапето и не я докосвал. Както пушел, с едно движение на ръката, което О никога не узнала дали било съзнателно, или не, разпилял малко пепел, почти топла още, между гърдите й. Сторило й се, че той иска да я оскърби със своето презрение, със своето мълчание, с равнодушието, което прозирало при цялото му внимание. А само допреди малко я желаел и сега още я желаел, виждала, че е напрегнат под гъвкавата тъкан на халата. Защо не я обладаел, дори само за да я нарани! О се възненавидяла заради собственото си желание и възненавидяла сър Стивън заради умението му да се владее. Тя искала той да я обича, истината е тази: да няма търпение да докосне устните й и да проникне в тялото й, да я пръсне, ако е нужно, но да не съумява да запазва спокойствието си и да бъде господар на удоволствието си. Все едно й било в Роаси дали тези, които си служат с нея, изпитват каквото й да било чувство: те били оръдията, посредством които нейният любовник й се наслаждавал, посредством които тя ставала такава, каквато той искал да бъде — излъскана, обла и гладка като камък. Техните длани били негови длани, техните заповеди — негови заповеди. Не и тук. Рьоне я предоставил на сър Стивън, но било ясно, че искал да си я подели с него не за да получи от нея повече, нито заради радостта да я преотстъпи на друг, а за да сподели със сър Стивън нещото, което най-много обичал, явно както навремето, като по-млади, двамата деляли едно пътешествие, един кораб, един кон. Тъкмо по отношение на сър Стивън подялбата имала днес смисъл, много повече отколкото по отношение на самата нея. Онова, което всеки от двамата щял да търси у нея, било клеймото на другия, следата от присъствието на другия. Малко преди това, когато била коленичила полугола до него и сър Стивън с две ръце й разтварял бедрата, Рьоне му обяснил защо задното отверстие на О е толкова проходимо и защо самият той бил доволен, че го е подготвил по такъв начин: защото си помислил, че ще е приятно на сър Стивън да разполага във всеки миг с прохода, който му харесва. Дори добавил, че ако желае, ще му предостави правото да се ползува от него с предимство. „На драго сърце“ — възкликнал сър Стивън, но отбелязал, че въпреки всичко, имало опасност да причини разкъсвания на О. „О е ваша“ — отвърнал Рьоне. И той се навел към нея и й целунал ръцете.