Рьоне най-после пристигнал в седем часа, тъй радостен да я види отново, че я целунал пред електротехника, който поправял един прожектор, пред малката рижава манекенка, която тъкмо излизала от гримьорната, и пред Жаклин, влязла ненадейно по петите му, която никой не очаквал. „Много мило — казала Жаклин на О, — минавах насам и се отбих да ви поискам последните си снимки, но като че ли моментът не е подходящ, отивам си.“ „Госпожице, но моля ви — възкликнал Рьоне, без да пуска О, която държал през кръста, — госпожице, не си отивайте!“ О представила Рьоне и Жаклин един на друг. Рижавата манекенка ядосана влязла в гримьорната си, електротехникът се преструвал на зает. О гледала Жаклин и чувствувала как Рьоне следи погледа й. Жаклин била облечена в екип за ски, каквито носят само звездите, които не карат ски. Черният пуловер очертавал малките й силно раздалечени гърди, тесният клин — дългите й крака на момиче от Севера. Всичко в нея дъхало на сняг: синкавият оттенък на якето й от сива тюленова кожа, това бил снегът на сянка, заскреженият оттенък на косите и миглите й — снегът на слънце. На устните си имала червило с цвят на латинка и когато се усмихвала и вдигала очи към О, О си казвала, че никой не би могъл да устои на желанието да пие от тази зелена и подвижна вода под скрежа на миглите и да изтръгне пуловера, за да положи ръце върху дребната гръд. Ето че Рьоне едва се бил появил и в увереността, почерпана от неговото присъствие, тя си възвръщала вкуса към другите и към самата себе си, възвръщала си целия останал свят. Тръгнали си тримата. На улица Роаял снегът, който в продължение на два часа валял на едри парцали, сега се сипел на дребни бели мушички, които ги щипели по лицето. Солта, разпръсната по тротоара, скриптяла под подметките и скашквала снега и О усещала как леденият дъх, който се излъчвал от него, пълзял нагоре и облъхвал голите й бедра.
О имала съвсем ясна представа за онова, което търсела у младите жени, обект на нейните въжделения. Не че се стремяла да създаде у себе си впечатлението, че съперничи на мъжете, нито да компенсира с мъжко държание женското чувство за малоценност, каквото тя не изпитвала ни най-малко. Истина е, че на двадесет години, когато ухажвала най-красивата от своите приятелки, с изненада се хванала как сваля баретата си, за да й каже „добър ден“, как се отдръпва, за да й даде път, и как й подава ръка, за да й помогне да слезе от таксито. Също така не понасяла да не плати сметката, когато пиели заедно чай в някоя сладкарница. Целувала й ръка и при случай я целувала по устата, по възможност насред улицата. Но това били все обноски, с които парадирала, за да сее смут, много повече от детинщина, отколкото поради убеденост. Напротив, влечението й към много нежни начервени устни, които се разтварят под нейните, към емайловия или перлен блясък на очи, които замижават в полуздрача на диваните в пет следобед, когато пердетата са спуснати и лампата върху камината свети, към гласовете, които изричат „Още, о, моля те, още“, към упорития мирис на море, който оставал по пръстите й, това влечение било действително и дълбоко. Също толкова осезаема била и радостта, която й доставял ловът. Вероятно не заради лова сам по себе си, колкото и да бил забавен и увлекателен, а заради съвършената свобода, която вкусвала през това време. Играта водела тя и само тя (което с един мъж правела само по заобиколен начин). Нейна била инициативата за думите, за срещите, за целувките, дотам, че предпочитала да не я целуват първа и откакто имала любовници, не допускала почти никога момичето, което гали, да я погали на свой ред. Колкото сама бързала да види час по-скоро приятелката си гола, във властта на очите, на ръцете си, толкова й се струвало безсмислено тя да се съблича. Често си търсела поводи да не го прави, оплаквала се, че й е студено, че не е разположена. Всъщност малко били жените, у които да не открие някаква прелест; спомняла си как едва завършила училище поискала да прелъсти едно грозновато и неприятно момиче, винаги в лошо настроение, и то само защото имало гора от руси коси на по-тъмни и по-светли лошо подстригани кичури, върху мътна на цвят кожа, но мека, със ситни пори, гладка, съвършено матова. Момичето обаче я изгонило и ако удоволствието е озарило някой ден лишеното от прелест лице, това по никакъв начин не е било заслуга на О. Тъй като О обичала страстно да вижда как се разлива по лицата онази луга, която ги прави тъй гладки и тъй млади; с една неподвластна на времето младост, която не води назад към детството, а издува устните, уголемява очите като грим и кара ирисите да изглеждат блестящи и светли. Възхищението тук имало по-голям дял от самолюбието, тъй като не това, което е нейно дело, я вълнувало: в Роаси тя изпитвала същото смущение при вида на преобразеното лице на девойка, обладавана от непознат. Голотата, лениво отпуснатите тела я вълнували и й се струвало, че приятелките й правят подарък, на който тя никога няма да може да отвърне по подобаващ начин, когато склонявали само да се покажат голи в стаята. Голотата през лятото, на слънце по плажовете я оставяла равнодушна — съвсем не защото е достояние на всички, а защото, бидейки достояние на всички и лишена от абсолютната си същност, тя й се струвала в някаква степен защитена. Красотата на другите жени, които с неизменна щедрост била склонна да приеме, че я превъзхождат, й вдъхвала все пак увереност в собствената й красота, в която тя виждала един вид отблясък от тяхната, когато случайно се зърнела в някое огледало на непознато място. И била щастлива и намирала за естествено, че мъжете така настървено искали от нея това, което самата тя искала от жените (без или почти без да им го връща). Така тя била постоянно съучастничка едновременно и на едните, и на другите и печелела по двете линии. Имало и трудни партии. О била влюбена в Жаклин — при условие че думата „влюбена“ (много задължаваща все пак) подхожда — в това нямало съмнение. Но защо не го показвала с нищо?