Когато след полунощ Рьоне се прибрал в дома на О, след като отишъл сам на вечерята, където трябвало да отидат двамата, той я заварил в леглото, потръпваща в белия найлон на дългата нощница. Сър Стивън я бил изпратил до вкъщи, сложил я да легне и отново я целунал. Тя казала това на Рьоне. Казала му също, че вече няма желание да не се подчинява на сър Стивън, от което Рьоне трябвало да заключи, че й е нужно и хубаво да я бият, и това било вярно (но не било единствената причина). Тя била не по-малко сигурна, че и Рьоне изпитвал нужда да я бият. Рьоне се ужасявал от мисълта, че може да я удари, и не се решавал да го стори, но в замяна на това обичал да я гледа как се мята и да я чува как крещи. Само веднъж сър Стивън използувал бича в негово присъствие. Рьоне бил навел О над масата и я държал неподвижна. Полата й се смъкнала, той отново я заметнал. Но може би имал още по-голяма нужда да знае, че когато не е с нея, когато се разхожда или работи, О се извива, стене и плаче под ударите на камшика, проси милост и не я получава и съзнава, че болката и унижението са й наложени по волята на любовника, когото обича, и за негово удоволствие. В Роаси карал слугите да я шибат с камшик, а в лицето на сър Стивън открил суровия господар, какъвто той самият не умеел да бъде. Фактът, че човекът, от когото се възхищавал най-много на света, я харесва и си дава труда да я смири, разпалвал — О добре виждала това — страстта на Рьоне към нея. Всички уста, които били изследвали устата й, всички ръце, които я били сграбчвали за гърдите или за слабините, всички членове, които се били врязвали в нея и така добре, доказвали, че е проститутка, но някакъв начин й придавали святост. Но за Рьоне това било нищо в сравнение с доказателството, което се дължало на сър Стивън. Всеки път, когато излизала от ръцете му, Рьоне търсел върху й белега на бога. О знаела, че ако няколко часа по-рано я предал, то било, за да й причини нови, още по-жестоки белези. Знаела също, че дори и ако подбудите за това изчезнат, за сър Стивън връщане назад нямало. Толкова по-зле. (Всъщност си мислела: толкова по-добре.) Разстроен, Рьоне дълго съзерцавал крехкото тяло — дебели виолетови стрии се увивали като въжета около раменете, по гърба, таза, корема и гърдите, като понякога се кръстосвали. Тук-там проблясвали капчици кръв. „Обичам те“, прошепнал три. Съблякъл се с треперещи ръце, загасил лампата и легнал до О. Докато я обладавал, тя стенела в тъмнината.