През седмицата, когато Жаклин се нанесла с позволението на майка си, Рьоне проявил голямо внимание към двете девойки, като през ден ги канел на вечеря и ги водел на кино, кой знае защо подбирайки криминални филми, истории за търговци на наркотици или на бели робини. Той сядал между двете, нежно ги държал за ръка и през цялото време мълчал. Но О забелязвала как при всяка сцена на насилие дебнел да зърне вълнение по лицето на Жаклин. То обаче изразявало само леко отвращение, което извивало надолу ъгълчетата на устата й. След това ги изпращал и в откритата кола с отворени прозорци нощният вятър и скоростта разбърквали светлите и гъсти коси на Жаклин, които падали върху твърдите й бузи, тясното й чело и дори върху очите й. Тя разтърсвала глава, за да ги отметне, и по момчешки прекарвала пръстите си през тях. Щом се разбрало, че живее у О и че О е любовница на Рьоне, Жаклин като че ли започнала да намира за съвсем естествено свойското държане на Рьоне. Тя приемала безропотно той да влиза в стаята й под предлог, че си е забравил някакъв документ, което не било вярно, О знаела това, тъй като лично изпразнила чекмеджетата на голямото холандско бюро, украсено с резбовани цветя и с вечно отворен облицован с кожа капак, което така малко подхождало на Рьоне. За какво му било то? Откъде го имал? Тежката елегантност на светлото дърво представлявала единственият лукс в малко тъмната стая със северно изложение и с прозорци към двора, със стоманеносиви стени и добре излъскан студен под, тъй различна от приветливите помещения с изглед към кея. Впрочем това било добре, защото нямало да хареса на Жаклин. Така тя по-лесно щяла да се съгласи да живее с О в двете предни стаи, да спи с О, както се била съгласила още от първия ден да споделя с нея банята и кухнята, гримовете, парфюмите, храната. О обаче се лъжела. Жаклин страстно се привързвала към всичко, което е нейно, към розовата си перла например, но била напълно безразлична към онова, което не й принадлежи. И в дворец да я настанели, тя нямало да му обърне внимание, освен ако не й кажели „Дворецът е ваш“ и не й го докажели, връчвайки й нотариален акт. Било и все едно дали сивата стая е приятна и не за да избяга от нея, отишла да спи в леглото на О. Не и за да демонстрира към О признателност, каквато не изпитвала и каквато О все пак й приписала, радостта заедно с това, че както си въобразявала, злоупотребява с нея. Жаклин обичала удоволствието и намирала за забавно и практично да го получава от жена, в чиито ръце не рискува нищо.