„Уплаших се, че вече не ме обичаш“ — казала О.
Той се засмял: „Така изведнъж?“.
„Да, докато бях в колата, на връщане от…“
„На връщане от кого?“ О замълчала, Рьоне пак се засмял: „Но аз и без това знам, ама че си глупава. От Ан-Мари. И отиваш в Самоа след десет дни. Сър Стивън току-що ми се обади“.
Рьоне седял на единственото удобно кресло в кабинета си, срещу масата, а О се гушела в ръцете му.
„Все ми е едно какво ще правят с мен — прошепнала тя, — но искам да знам дали още ме обичаш.“
„Сърчице мое, обичам те — казал Рьоне, — но искам да ме слушаш, а ти не ме слушаш. Каза ли на Жаклин, че принадлежиш на сър Стивън, разказа ли й за Роаси?“ О отговорила, че не. Жаклин приемала милувките й, но в деня, в който научела за О… Рьоне не я оставил да довърши, изправил я, облегнал я на креслото, от което станал, и й запретнал полата.
„А, ето го колана — казал. — Наистина ще бъдеш много по-мила, когато талията ти съвсем изтънее.“ След това я обладал и на О се сторило, че не го бил правил от толкова отдавна, че вече се съмнявала дали още я иска, при което наивно видяла в това доказателство за любов. „Знаеш ли — казал й той после, — глупаво е от твоя страна да не разкажеш на Жаклин. Тя ни трябва в Роаси, ще бъде по-удобно, ако ти ни я доведеш. Впрочем, като се върнеш от Ан-Мари, няма да има как да скриеш от нея истинската си участ.“ О попитала защо. „Ще видиш — рекъл Рьоне. — Имаш още пет дни, само пет, защото сър Стивън има намерение, пет дни преди да те заведе у Ан-Мари, да започне отново да те бие с камшик всеки ден, от което сигурно ще останат следи. Как ще го обясниш на Жаклин?“ О не отговорила. Рьоне не знаел, че Жаклин се интересува само от страстта на О към нея и никога не я поглежда. Дори цялата да се покриела с белези, достатъчно било да не се къпе пред Жаклин и да си слага нощница. Жаклин нямало нищо да забележи. Тя не забелязвала, че О не носи гащета, не забелязвала нищо — О не я интересувала.
„Слушай — подхванал Рьоне, — има нещо, което във всеки случай ще й кажеш и то незабавно: че съм влюбен в нея.“
„Наистина ли?“ — попитала О.
„Искам да я имам и след като ти не можеш или не желаеш да направиш нищо, аз ще направя каквото трябва.“