На другата сутрин след закуска Ан-Мари казала на О и на Ивон да я последват в стаята й: Извадила от бюрото си ковчеже от зелена кожа, поставила го на леглото и го отворила. Двете девойки седнали в краката й. „Ивон нищо ли не ти каза?“, попитала Ан-Мари. О поклатила глава. Какво трябвало да й каже Ивон? „Нито сър Стивън, знам това. Добре, ето халките, които той желае да носиш.“ Били изработени от същото неръждаемо матово желязо като пръстена. Металът имал диаметър колкото на голям цветен молив, самите халки били продълговати и наподобявали брънки на дебела верига. Ан-Мари показала на О, че всяка от тях е образувана от две застъпващи се подкови. „Това е само опитният модел — казала тя. — Той може да се сваля. Окончателният модел има вътрешна пружина, която се натиска, за да влезе в жлеба, където се блокира. Веднъж поставен, той не може да се свали, без да се изпили.“ Всяка халка била дълга колкото половин кутре и към всяка бил прикачен, като нова брънка или основа на обица, предназначена да удължи ухото, метален диск — толкова широк, колкото халката била дълга. От едната му страна имало златна инкрустация, от другата нямало нищо. „Върху другата — казала Ан-Мари — ще бъде изписано името ти, професията ти, името и презимето на сър Стивън, а отдолу ще има кръстосани камшик и бич. Ивон носи подобен диск на нашийника си. Ти обаче ще го носиш под корема си.“ „Но…“ — казала О. „Знам — отвърнала Ан-Мари — затова извиках Ивон. Покажи си слабините, Ивон.“ Рижата девойка легнала по гръб на леглото. Ан-Мари й разтворила бедрата и показала на О, че една от устните й била пробита като с перфоратор точно по средата, близо до основата. Желязната халка идеално щяла да прилегне на дупката. „След малко ще те пробия, О — казала Ан-Мари, — няма да е трудно, по-сложно ще е да се поставят щипките, така че да се съединят горната част на епидермиса и долната част на лигавицата. Много по-поносимо е от камшика.“ „Не използувате ли упойка?“ — извикала О, разтреперана. „Никога — отговорила Ан-Мари. — Само ще те вържем малко по-здраво от вчера и това ще е достатъчно. Хайде, ела.“