Сър Стивън върнал О в Париж десет дни преди края на юли. Веригите, които пронизвали лявата й устна и върху които било ясно изписано, че е собственост на сър Стивън, висели на около една трета от дължината на бедрото й и при всяка нейна стъпка се разклащали между краката й като език на звънец, тъй като гравираният диск бил по-тежък и по-дълъг от халката носител. Отпечатаните с нагорещено желязо знаци — три пръста високи и наполовина широки, били издълбани в плътта като с длето на близо сантиметър дълбочина и при допир пръстите ги усещали без затруднение. О безумно се гордеела с оковите и дамгите си. Ако Жаклин сега била там, вместо да се опитва да ги крие, както правела последните дни преди заминаването си със следите от бича на сър Стивън, О щяла да изтича да й ги покаже. Но Жаклин щяла да се върне след седмица. Рьоне също го нямало. През тази седмица по искане на сър Стивън О си поръчала няколко дневни летни рокли и няколко много леки вечерни. Позволил й различни варианти само на два модела — единият с цип от горе до долу (О вече имала подобни), другият, състоящ се от ветрилообразна пола, която да може да се запретне с един жест, от корсет, стигащ до гърдите, и закопчано на врата болеро. Достатъчно бяло да се свали болерото, за да се разголят раменете и гърдите. Можело дори и да не се сваля, а само да се разтвори, ако някой пожелаел да види гърдите й. За бански не ставало и дума, тъй като О не можела да носи бански — веригите щели да се подават отдолу. Сър Стивън й казал, че ако трябва да се къпе, през това лято ще се къпе гола. О вече знаела, че той обича всеки миг, когато е до него, дори ако не я желае и в известна степен машинално да я държи за слабините, да сграбчва в шепа руното й и да го тегли, да я разтваря и дълго да рови в нея с ръка. Удоволствието, което О изпитвала да държи по същия начин ръката си във влажната й гореща Жаклин, била за нея свидетелство и гаранция за удоволствието на сър Стивън. Разбирала защо той не иска да се задоволява по по-лесен начин.
С раираните или на точки материи в сиво и бяло, морскосиньо и бяло, които О избрала и от които си ушила плисирани поли и малки стегнати и затворени болера или пък по-строги рокли от черен найлонов крепон, с пестеливия си грим и разпуснати коси, без шапка О приличала на целомъдрена девойка. Навсякъде където я водел сър Стивън, я вземали за негова дъщеря или племенница, още повече че сега той й говорел на „ти“, а тя на него — на „ви“. Сами в Париж, те се разхождали по улиците и разглеждали витрините на луксозните магазинчета или кейовете с прашни от сушата павета и забелязвали, без да се учудват, как минувачите им се усмихват като на щастлива двойка. Случвало се сър Стивън да я вкара в някой вход или в някой безистен, непременно малко тъмни и с миризма на изба, където я целувал и й казвал, че я обича. С високите си токове О редовно се спъвала в рамката на пътната врата. В дъното се виждал двор и проснато по прозорците пране. Облегната на един балкон руса девойка ги гледала втренчено, котка се прошмугвала между краката им. Така се разхождала в Гоблен, Сен-Марсел, по улица Муфтар, около Тамил и Бастилията. Веднъж сър Стивън внезапно въвел О в някакъв жалък публичен дом, в който съдържателят най-напред поискал да ги накара да попълнят фиша, после казал, че за един час няма смисъл. Тапетите в стаята били сини, на огромни позлатени божури, прозорецът гледал към шахта, от която се носела миризма на боклукчийска кофи. Колкото и слаба да била крушката до леглото, тя все пак осветявала разсипаната оризова пудра и фуркетите върху мрамора на камината. На тавана над леглото имало голямо огледало.