Сър Стивън поканил само веднъж О на обяд с двама свои сънародници, минаващи през Париж. Вместо да я изчака в дома си, отишъл да я вземе от кея Бетюн, час преди да се е приготвила. О била изкъпана, но не и сресана, нито гримирана, нито облечена. С учудване видяла, че сър Стивън държи в ръка калъф за стикове за голф. Учудването й бързо преминало — сър Стивън й казал да отвори калъфа. В него имало кожени бичове — два по-скоро дебели от червена кожа, два много тънки и дълги от черна кожа, един монашески камшик с много дълги зелени кожени езици, всеки от които бил прегънат в края си във формата на бримка, друг камшик от фино въже с възелчета, кучешки камшик, изработен от един-единствен дебел ремък, с дръжка от сплетена кожа, накрая кожени гривни, като ония в Роаси, и въжета. О подредила всичко това едно до друго на леглото. Какъвто и навик, каквато и решителност да била придобила, тя се разтреперила. Сър Стивън я прегърнал. „Кой предпочиташ, О?“, попитал той. Но тя не можела да продума и вече чувствувала как под мишниците й се стича пот. „Кой предпочиташ?“, повторил той. „Добре — казал, като видял, че мълчи. — Най-напред ще ми помогнеш.“ Поискал пирони и след като намислил как да разположи като украса кръстосаните камшици и бичове, показал на О дървеното пано между огледалото и камината (вдясно от огледалото, срещу леглото й), върху което смятал да ги подреди. Забил пироните. Дръжките на камшиците и бичовете завършвали с халки, които пасвали на пироните, така че всеки камшик, можел да се откача и закача с лекота. Заедно с гривните и навитите въжета О щяла да има срещу леглото си пълен комплект инструменти за мъчение. Хубав комплект бил, хармоничен като колелото и клещите в картините, на които била нарисувана света Катерина, мъченица, като чука и пироните, като трънения венец, копието и сноповете пръчки върху платната, изобразяващи страстите господни. Когато Жаклин се върнела… но сега не ставало душа за Жаклин. Трябвало да отговори на въпроса на сър Стивън, а О не можела и той сам избрал кучешкия камшик.
Завел я в ресторант „Лаперуз“, на втория етаж в малка стаичка, върху чиито тъмни стени били изрисувани в светли, леко избелели тонове някакви образи а ла Ваго, които приличали на актьори от куклен театър. Настанили О сама върху дивана, приятелите на сър Стивън седели в кресла, единият отдясно, другият отляво, а самият сър Стивън стоял срещу нея. Била виждала единия от мъжете в Роаси, но не си спомняла да я бил притежавал. Другият — висок, червенокос младеж със сиви очи, нямал и двадесет и пет години. Сър Стивън им казал с две думи защо е поканил О и какво представлява тя. Като го слушала, О отново се учудила на грубия му език. Но как другояче да определи освен като курва момиче, което се съгласявало пред трима мъже, без да се броят келнерите от ресторанта, които влизали и излизали, тъй като вечерята не била свършила, да разтвори блузата си и да покаже гърдите си с боядисани връхчета и с две виолетови следи от бич върху бялата кожа? Хранили се дълго и двамата англичани пили много. Когато дошло време за кафето и ликьорите, сър Стивън избутал масата към отсрещната стена, вдигнал полата на О, за да видят приятелите му как е дамгосана и окована, и им я оставил. Мъжът от Роаси бързо се оправил с нея, като веднага й наредил, без да става от креслото и без да я пипне с пръст, да коленичи, да обхване члена му и да го гали, докато избликне в устата й. След което я накарал да му го прибере и си тръгнал. Червенокосият младеж обаче се разстроил от покорството на О, от веригите й и от следите от бич по тялото й, затова вместо да се нахвърли отгоре й както О очаквала, я хванал за ръка, слязъл с нея по стълбите без капка внимание към ехидните усмивчици на келнерите, извикал такси и я отвел в хотелската си стая. Пуснал я чак посред нощ, след като така френетично обработил слабините и таза й, че ги натъртил, толкова бил голям и твърд, и след като направо полудял от внезапно разкрилата му се свобода двойно да прониже една жена и да я накара да го целува, по начина, който видял с очите си, че може да изисква (и който никога дотогава не бил искал от никоя). Когато на другия ден в два часа О пристигнала у сър Стивън, той имал сериозен и състарен вид.