Разказът на О бил точен и ясен, а и самата тя представлявала материално доказателство за достоверността му. Въпреки това, той се сторил на Жаклин налудничав. „През септември ли отиваш пак там?“, попитала тя. „Като се върнем от юг — казала О. — Ще заведа и теб или Рьоне ще те заведе.“ „Бих искала да видя, наистина. Но само да видя“, казала Жаклин. „Сигурно и така може“, отвърнала О, която била уверена в противното, но си мислела, че ако успее да убеди Жаклин да прекрачи прага на Роаси, сър Стивън ще й благодари, а след това ще има достатъчно слуги, вериги и камшици, за да стане Жаклин по-отстъпчива. Вече знаела, че във вилата, наета от сър Стивън край Кан, където щяла да прекара месец август с него, Рьоне и Жаклин, както и със сестричката на Жаклин, която приятелката й я помолила да вземе не защото държала на това, а по настояване на майка си — знаела, че стаята в тази вила, където щяла да се настани и в която Жаклин не можела да откаже поне да си почива с нея следобед, когато Рьоне го няма, е отделена от стаята на сър Стивън с преграда, която само изглежда масивна, а всъщност не е и чиято лъжлива украса във вид на решетка позволява, ако се вдигне една щора, да се вижда и чува така добре, сякаш си до леглото. Жаклин щяла да е изложена на погледа на сър Стивън, докато О я милва, и щяла да научи това твърде късно, за да го предотврати. О с наслада си мислела как ще предаде Жаклин, защото се чувствувала обидена от това, че Жаклин проявява презрение към участта й на жигосана и бичувана робиня, с което О се гордеела.
О никога не била ходила в Южна Франция. Синьото, изцъклено небе, едва полюшващото се море, неподвижните борове под високото слънце, всичко наоколо й се сторило безжизнено и враждебно. „Това не са истински дървета“, тъжно казвала тя сред ухаещите гори, пълни с хвойна, в които дори камъните и лишеите излъчвали топлина. „Морето не мирише на море“, казвала още. Упреквала го, че изхвърля само грозни и шугави, жълтеникави като фъшкии водорасли, че е прекалено синьо, че мие брега все на едно място. Но морето било далеч от градината на някогашната ферма, сега преустроена във вила. Отляво и отдясно високи зидове я отделяли от съседите. Крилото на прислугата гледало към фасадата в двора, през който се влизало, а обърнатата към градината фасада, където на първия етаж се намирала стаята с тераса на О, имала източно изложение. Върховете на черни лаврови дървета докосвали турските керемиди, които служели за парапет на терасата; тръстиков сенник я предпазвал от южното слънце, червените керамични плочки били същите като в стаята. Като се изключи преградата между стаята на О и тази на сър Стивън — а тя заемала дъното на голяма сводеста ниша, отделена от стаята с нещо като стълбищно перило с колонки от струговане дърво — останалите стени били просто варосани. Дебел килим от бял памук покривал плочките, завесите били от двуцветно жълто и бяло платно. Имало две кресла, облечени в същата материя, и сини камбоджански тройно прегънати дюшеци. Останалата мебелировка се свеждала до прекрасен тумбест скрин от орех, стил „Режанс“, и много дълга и тясна селска маса от светло дърво, излъскана като огледало. О подреждала роклите си в дрешник. Скринът й служел за тоалетка. Малката Натали се настанила съвсем близо до стаята й и сутрин, когато О правела слънчеви бани на терасата, идвала и се излягала до нея. Натали била много бяло, закръглено и все пак изящно момиченце, с дръпнати като на сестра си, но черни и блестящи очи, които й придавали вид на китайка. Черните й коси били подрязани в равен гъст бретон над веждите и също така равно на тила. Имала твърди потръпващи гърдички и детски, едва оформен ханш. Тя също видяла О случайно, когато веднъж влетяла на терасата, където мислела, че ще намери сестра си, а открила О, легнала по корем върху един от камбоджанските дюшеци. Обаче това, което отблъснало Жаклин, разтърсило Натали и я изпълнило с желание и завист. Тя разпитала сестра си. Отговорите на Жаклин, с които тя смятала да я отврати, разказвайки й това, което О й била разказала, не променили реакцията на Натали, напротив. Тя се влюбила в О. Крила тайната си повече от седмица, след което една неделя привечер се изхитрила да остане насаме с О.