През този ден било по-хладно от обикновено. Рьоне плувал почти цялата сутрин и сега спял на дивана в една хладна стая на партера. Засегната от предпочитанието му към съня, Жаклин отишла при О в нишата. Била още по-загоряла от морето и слънцето — косите, веждите, миглите, руното под корема й, мишниците й изглеждали поръсени със сребро, и понеже не била гримирана, устата й имала същия розов цвят като розовата плът в шуплата на слабините й. За да може сър Стивън да я види в подробности — О си казвала, че на мястото на Жаклин би предусетила, отгатнала, доловила невидимото му присъствие — О се погрижила на няколко пъти да й вдигне краката и да ги държи разтворени срещу запалената нощна лампа. Щорите били спуснати, в стаята царяла почти пълна тъмнина въпреки процеждащата се през процепите светлина. Повече от час Жаклин стенела под ласките на О. Накрая, с щръкнали гърди, с вдигнати нагоре ръце, вкопчени с все сили в дървените пречки на италианското легло, тя захванала да вика, когато О разтворила поръбените с бледи косми фини и гъвкави устни и бавно захапала гребенчето, около което те се съединявали. О усещала под езика си горещата и напрегната Жаклин и я принудила дълго да вика, преди внезапно да се отпусне (сякаш някаква пружина се скъсала), влажна от удоволствие. След това я изпратила в стаята й, където Жаклин заспала. Била вече будна и готова в пет часа, когато Рьоне дошъл да я вземе, за да се разходят с платноходката заедно с Натали, както вече били свикнали, тъй като привечер духал лек бриз. „Къде е Натали?“, попитал Рьоне. Нямало я в стаята й, нито в къщата. Потърсили я в градината, Рьоне стигнал чак до горичката от корков дъб отвъд градината, но никой не се обадил. „Може би е вече в заливчето или на корабчето“, казал Рьоне. Тръгнали без повече да я викат. Тогава именно О, легнала върху дюшека си на терасата, забелязала през керемидите на парапета, че Натали тича към къщата. Станала, метнала пеньоара си — била гола, толкова горещо било още — и тъкмо завързала колана му, когато Натали влетяла като фурия и се хвърлила към нея. „Тя тръгна, тръгна най-после — викала Натали. — Чух я, О, чух ви и двете, подслушвах. Ти я целуваш, галиш я. Защо не галиш и мен, защо не ме целуваш? Защото съм черна и грозна ли? Тя не те обича, О, а аз те обичам.“ И избухнала, в сълзи. „Ето ти сега“, казала си О. Тя сложила момиченцето да седне в едно кресло, взела голяма кърпа от скрина (кърпата била на сър Стивън) и когато риданията на Натали позаглъхнали, й избърсала лицето. Натали я помолила да й прости, като й целувала ръцете.
„Дори ако не искаш да ме целуваш, О, нека да стоя при теб. Нека да съм с теб през цялото време. Ако имаше куче, нямаше да го гониш, нали? Ако не искаш да ме целуваш, а ти е приятно да ме биеш, можеш да ме биеш, само не ме гони“.
„Тихо, Натали — едва чуто прошепнала О. — Не знаеш какво приказваш.“
Малката се свлякла в краката на О, прегърнала колената й и също едва чуто отвърнала: „О да, знам, много добре знам. Оная сутрин те видях на терасата. Видях инициалите и големите сини следи. И Жаклин ми каза…“.
„Каза ти какво?“
„Къде си била, О, и какво са ти правили.“
„Разказала ти е за Роаси?“
„Каза ми също, че си била, че си…“
„Че съм?“
„Че носиш железни халки.“
„Да — казала О, — и още какво?“
„И още, че сър Стивън всеки ден те бие с камшик.“
„Да — пак казала О, — и сега го чакам всеки момент. Върви си, Натали.“
Без да мръдне, Натали вдигнала глава към О и О срещнала пълния й с обожание поглед.
„Научи ме, О, моля ти се — подхванала тя. — Искам да съм като теб. Ще направя всичко, което ми кажеш. Обещай ми да ме вземеш, когато се върнеш там, където ми каза Жаклин.“
„Много си малка още, Натали“, казала О.
„Не, не съм малка, навършила съм петнайсет години — извикала гневно Натали, — не съм много малка, попитай сър Стивън“, повторила тя, тъй като той точно влизал.
Натали получила разрешение да прави компания на О и обещание, че ще отиде в Роаси. Но сър Стивън забранил на О да я обучава и в най-безобидната милувка, да я целува дори само по устата и да й позволява да я целува. Имал намерение да я изпрати в Роаси недокосната от ничии ръце и устни. За сметка на това наредил на Натали, след като такова било желанието й, да не се отделя нито за миг от О, да я гледа как гали Жаклин, как го гали и му се отдава на него, сър Стивън, как той я шиба с камшик или как старата Нора я налага със сноп пръчки. Целувките, с които О покривала сестра й, устата на О върху устата на сестра й, карали Натали да трепери от ревност и омраза. Когато обаче седяла сгушена на килима в нишата до леглото на О като малката Динарзада до леглото на Шехеразада и гледала как вързаната за дървения парапет О се извива под бича, как коленичилата О смирено приема в устата си дебелия изправен член на сър Стивън, как проснатата О разтваря с две ръце кълбата си, за да му освободи пътя към недрата си, тя не изпитвала други чувства, освен възхита, нетърпение и желание.