Двете не разменили нито дума, докато не слезли от колата в двора на старата къща. Без да поглежда О, Жаклин откъснала едно бяло мушкато, пораснало покрай фасадата. О я следвала отблизо и усетила фината и силна миризма на смачканото между пръстите й листо. Дали смятала да заличи така мириса на собствената си пот, която образувала, тъмно лепкаво петно върху черния лен под мишниците й? Рьоне бил сам в голямата варосана стая с червен плочник. „Закъсняхте“, казал той, когато те влезли. „Сър Стивън те чака в другата стая — прибавил, обръщайки се къде О. — Трябваш му и не е много доволен.“ Жаклин избухнала в смях, О я погледнала и се изчервила. „Сега ли намерихте“, казал Рьоне, заблуден от смеха на Жаклин и смущението на О. „Не става дума за това — казала Жаклин. — Просто ти не знаеш, че хубавата ви послушничка не е толкова послушна, когато ви няма. Погледни колко й е смачкана роклята.“ О стояла права сред стаята срещу Рьоне. Той й казал да се обърне, тя не могла да помръдне. „Освен това седи с кръстосани крака, но това, разбира се, не можете да го видите. Както и това, че се закача с момчетата.“ „Не е вярно — извикала О, — ти правиш това“ — и се нахвърлила върху Жаклин. Рьоне я задържал в момента, когато щяла да удари Жаклин, и тя се замятала в ръцете му заради удоволствието да се чувствува слаба, да зависи от милостта му, а когато вдигнала глава, забелязала сър Стивън да я гледа от вратата. Жаклин се била отдръпнала към дивана, дребното й лице било променено от страх и яд и О усещала, че Рьоне, макар да я държал неподвижна, мислел само за Жаклин. Отпуснала се в ръцете му и отчаяна от това, че са я уловили в грешка пред очите на сър Стивън, тихо повторила: „Не е вярно, кълна ви се, че не е вярно“. Без да каже дума и без да погледне Жаклин, сър Стивън направил знак на Рьоне да пусне О, на О — да излезе от стаята. От другата страна на вратата, притисната до стената, сграбчена за слабините и гърдите, с разтворена от езика на сър Стивън уста, О простенала от щастие и облекчение. Зърната на гърдите й се вкоравили под ръката му. С другата си ръка така грубо ровел в слабините й, че й се сторило, че ще припадне. Щяла ли някога да се осмели да му каже, че никое удоволствие, никоя радост, никое фантазиране дори не се приближавало до щастието, което изпитвала от свободата, с която той си служел с нея, от мисълта, че не трябва да я щади и че той знае това, че може без ограничения да извлича от тялото й собственото си удоволствие. Сигурността, когато я докосвал, за да я погали или набие, когато й нареждал да направи нещо само защото така му се искало, сигурността, че държи единствено на собственото си желание, дотолкова удовлетворявала О, че всеки път, когато получавала доказателства за това, и често само като мислела за това, се усещала обхваната от раменете до коленете от огнен похлупак, от нагорещена броня. Докато стояла права до стената, със затворени очи, докато шепнела „обичам ви“, когато успявала да си поеме дъх, потопените в изгарящия я огън ръце на сър Стивън, макар и хладни, я разпалвали още повече. Той нежно я пуснал, смъкнал полата над влажните й бедра, прибрал болерото над настръхналите й гърди. „Ела, О — казал той, — трябваш ми.“ Тогава О отворила очи и внезапно забелязала, че не са сами. Голямата гола и варосана стая, същата като стаята, през която се влизало, имала и друга врата към градината. На терасата пред градината седял на сламен стол с цигара в уста някакъв гигант с обръснат череп, с огромен корем, опънал разтворената му риза и платнения му панталон, и гледал О. Мъжът станал и се приближил до сър Стивън, който побутнал О пред себе си. О видяла тогава, че той носи диска от Роаси, закачен на верижка за джобен часовник. Сър Стивън възпитано го представил на О, като казал: „Коменданта“, без да прибави някакво име, и за пръв път, откакто си имала работа с посветени от Роаси (като се изключи сър Стивън), тя с изненада усетила да й целуват ръка. Тримата влезли в стаята, като оставили стъклената врата отворена. Сър Стивън се приближил до камината в ъгъла и позвънил. О видяла на китайската масичка до дивана бутилка уиски, сифон и чаши. Значи не звънял, за да поиска напитки. В същото време забелязала на земята до камината голяма бяла картонена кутия. Мъжът от Роаси се разположил в сламен стол, сър Стивън приседнал в края на кръглата маса. О, на която посочили дивана, послушно вдигнала полата си и усетила по бедрата си лекото дращене на провансалското одеяло. Влязла Нора. Сър Стивън й наредил да съблече О и да отнесе дрехите й, О се оставила да свалят болерото, роклята й, колана с банели, който пристягал талията, сандалите й. Щом я съблякла, Нора си тръгнала, а О си припомнила правилата от Роаси. Сигурна, че сър Стивън изисква от нея съвършено послушание, тя застанала в средата на стаята права, с наведени очи, така че не видяла, а по-скоро почувствувала как Натали се промъква през отворената врата, облечена в черно като сестра си, боса и мълчалива. Сър Стивън очевидно бил обяснил коя е Натали, защото само я назовал пред посетителя, който не задал някакъв въпрос, и я помолил да напълни чашите. Щом им приготвила по чаша уиски с минерална вода и лед (в тишината звънтенето на кубчетата лед по стъклото предизвиквало пронизителен шум), Коменданта се надигнал с чаша в ръка от сламения стол, в който седял, докато събличали О, и се приближил до нея. О мислела, че със свободната си ръка ще я хване за гърдата или за слабините. Но той не я докоснал, а се задоволил да я огледа от много близо — от полуотворената й уста до раздалечените колене. Обиколил я, внимателно изследвал гърдите, бедрата, таза й и това безсловесно внимание, близкото присъствие на това гигантско тяло толкова притеснили О, че вече не знаела дали има желание да избяга, или, напротив, да бъде хвърлена на леглото и размазана под тежестта му. Била толкова разтревожена, че загубила самообладание и вдигнала очи за помощ към сър Стивън. Той разбрал, усмихнал се, приближил се до нея и събрал двете й ръце зад гърба в една от своите. Тя се облегнала на него със затворени очи и чула като насън или поне като в полумрака на дрямката — така като дете, съвземайки се след една упойка, била чула сестрите, убедени, че спи, да говорят за нея, за косите й, за бледността й, за плоския й корем с едва набол мъх — чула чужденецът да поздравява сър Стивън за прелестните й възтежки гърди, за тънката талия, за веригите — по-дебели, по-дълги и по-видими от обикновено. Заедно с това разбрала, че сър Стивън е обещал да я заеме следващата седмица, след като