Същата вечер за пръв път заедно с Жаклин и Натали, Рьоне и сър Стивън, О вечеряла гола, с веригата, прекарана между краката й, изтеглена покрай седалището и увита около кръста й. Нора, която сър Стивън бил извикал два часа по-рано, сервирала сама и О избягвала погледа й.
Когато на другия ден О отишла да се обезкосми в Института по козметика, младата козметична се разстроила не толкова от веригата и знака върху полукълбата, колкото от пресните следи от бич. Макар О да й обяснявала, че този вид обезкосмяване, при което втвърденият восък рязко се отлепва заедно с космите, причинява не по-малка болка от удара с бич, макар да повтаряла и дори да се опитвала да обясни ако не каква е съдбата й, то поне, че я прави щастлива, скандализираната и ужасена девойка никак не можела да се успокоя. Единственият ефект от уверенията на О бил, че вместо да изпитва към нея жал като в първия момент, тя започнала да я гледа с отвращение. Колкото и любезно да благодарила след края на операцията, когато напускала кабината, в която се била разкрачила като за любов, колкото и голяма сума да оставила, О усещала, че я гонят, а не че си отива. Но какво значение имало това? За самата нея било ясно, че съществува шокиращ контраст между вълната под корема й и перата на маската, ясно й било също, че видът на египетска статуя, който й придавала маската и който се подчертавал от широките й рамене, тесния ханш и дългите крака, изисквал плътта й да е напълно гладка. Само в образите на езическите богини цепката под корема, от която се подавало гребенчето на фините вътрешни устни, се намирала на такова високо и видимо място. И никой не бил виждал тези устни пробити от халки. О си спомнила за закръглената рижа девойка у Ан-Мари, която казвала, че господарят й използувал халката под корема й само за да я завързва за крака на леглото си, и също, че искал да е обезкосмена, защото само така била напълно гола. О се бояла да не би да не се хареса на сър Стивън, който толкова обичал да я тегли към себе си за руното, но напразно: сър Стивън я намерил по-вълнуваща отпреди и когато сложила маската си — устните на лицето и слабините й не била начервени, и силно бледнеели — той я погалил почти плахо, както се гали животно, което искаме да опитомим. Нищо не казал за мястото, където смятал да я заведе, нито за часа, в който щели да тръгнат, нито кои ще бъдат гостите на Коменданта. Но през останалата част на следобеда спал при нея, а вечерта наредил да донесат за двамата вечеря в стаята й. Тръгнали с буика един час преди полунощ. О носела широк кафяв ямурлук и дървени обувки. Натали, с черен панталон и черен пуловер, я държала за веригата, чиято халка била закачена за гривната, прекарана през дясната й ръка. Сър Стивън шофирал. Почти пълната луна се издигала високо и осветявала на големи снежни кръгове пътя, дърветата и къщите в селата, през които минавали, а всичко, което не осветявала, било черно като мастило. Пред праговете на къщите все още стояли групи хора, които любопитно се раздвижвали при вида на тази затворена кола (сър Стивън не бил свалил гюрука). Лаели кучета. На осветените места маслиновите дървета приличали на сребърни облаци, плуващи на два метра от земята, а кипарисите — на черни птичи пера. Нищо не било истинско в този край, който през нощта изглеждал съвсем като измислен, освен мириса на градински чай и лавандула. Пътят се изкачвал все по-нагоре, но земята продължавала да е затисната от знойния въздух. О смъкнала пелерината. Нямало вече кой да я види. Десет минути по-късно, след като преминали покрай зелена дъбова гора високо над брега, сър Стивън намалил скоростта до един дълъг зид, чиято порта се отворила пред колата. Паркирал в предния двор, в това време пред него затворили портата, после слязъл, казал на Натали и О да слязат, като О по негово нареждане оставила в колата пелерината и обувките си. Бутнал една врата, която водела към манастир, заобиколен от три страни с колонади в стил „Ренесанс“, като четвъртата страна завършвала с покрита с плочки тераса, продължена от плочника на двора. На терасата и в двора танцували десетина двойки, няколко жени с дълбоки деколтета и мъже с къси прави сетрета седели около масички, осветени със свещи, грамофонът бил под лявата колонада, а под дясната имало бюфет. Но луната хвърляла толкова светлина, колкото и свещите и когато попаднала върху О, водена на верига от малката черна сянка Натали, тези, които я забелязали, престанали да танцуват, а седналите мъже се изправили. Момчето до грамофона усетило, че става нещо, обърнало се и потресено спряло плочата. О стояла, без да мърда, на две крачки зад нея неподвижният сър Стивън също чакал. Коменданта отстранил тези, които се били струпали около О и протягали факли, за да я видят по-добре. „Коя е тя — казвали те, — чия е?“ „Ваша, ако желаете“, отговорил той и отвел Натали и О към един ъгъл на терасата, където до малък зид била облегната каменна пейка, покрита с камбоджански дюшек. Когато О седнала, облегната на стената, а Натали се настанила на земята вляво от краката й все още с веригата в ръка, той се върнал обратно. О потърсила с поглед сър Стивън и отначало не го видяла. След това го открила, излегнат на един шезлонг в другия ъгъл на терасата. Можел да я вижда и тя се успокоила. Музиката зазвучала отново, двойките отново затанцували. Една или две от тях се приближили до нея отначало сякаш случайно, продължавайки да танцуват, след това едната съвсем открито, като при това жената водела мъжа. О ги фиксирала с оградените си от черни кръгове очи под перата, широко отворени като очите на нощната птица, която представлявала, и илюзията била така пълна, че никой не се сетил за най-естественото — да я разпита, сякаш тя била истинска кукумявка, глуха за човешкия език — и няма. От полунощ до зори, когато към пет часа небето на изток започнало да белее, а луната да клони на запад и да избледнява, до нея се приближавали много пъти, дори я докосвали, много пъти образували около нея кръг, много пъти й разтваряли колената и повдигали веригата, носели разклонени свещници от провансалски порцелан — и тя, усещала как пламъкът на свещите затопля вътрешността на бедрата й, за да видят как е прикачена веригата; един пиян американец дори я сграбчил, но когато разбрал, че държи в шепа и плътта, и желязото, което я пронизва, изведнъж изтрезнял и тя видяла на лицето му ужас и презрение, изписани както по лицето на девойката, която я била обезкосмила. Американецът си тръгнал. Имало още и едно много младо момиче с голи рамене и герданче от перли на врата, с бяла рокля като за първи девически бал, с две чайни рози на талията и малки позлатени сандали на краката, което едно момче накарало да седне до самата О, от дясната й страна; след това й хванал ръката, принудил я да гали гърдите на О, която потръпнала под леката хладна длан, и да докосне слабините на О и халката, и дупката, през която била прекарана халката. Малката мълчаливо се подчинявала и когато момчето й казало, че и на нея ще направи същото, даже не трепнала. Но дори разполагайки така с О, използувайки я като модел, като обект на демонстрация, никой не й отправил нито дума през цялото време. От камък ли била, или от восък, или била същество от друг свят, дали смятали, че е излишно да й говорят, или пък не смеели? Чак когато съвсем се разсъмнало и танцьорите се разотишли, сър Стивън и Коменданта събудили Натали, заспала в краката на О, накарали О да стане, отвели я в средата на двора, махнали й веригата и маската й я проснали на една маса, където един подир друг я обладали.