Е, да, Всевишният няма лоши периоди, това той като бивш ангел би трябвало да го знае, но не можеше да си обясни по друг начин своя породен от любов копнеж. Къде му е тук смисълът?
Беше нещо подобно на киселините. В тях също му убягваше божественият замисъл.
Най-после Исус се върна в пасторския дом. Изглеждаше дълбоко замислен.
— Какво те тревожи, господарю мой? — попита Гавраил.
— Какво знаеш за Мари? — попита Исус.
О, не, помисли си Гавраил, тази жена още ли се занимава с месията?
— Прощавай, господарю — отговори той, — но Мари е това, което тук на земята определяме като „посредствена“.
— Съвсем не ми прилича на посредствена. Напротив, виждам нещо необикновено у нея.
— Как необикновено? — гласът на Гавраил леко се повиши. — За една и съща Мари ли говорим?
— Тя ме накара да се засмея — изтърси Исус.
— Как, да не би като е разбивала с главата си стена? — попита Гавраил и веднага се изплаши от самия себе си. Усети как у него леко се надигаше гняв срещу Мари. Не можеше ли тя просто да остави месията на мира?
— Не, не е разбивала с главата си стена. Как ти хрумна това? — попита Исус и в този момент Гавраил се зарадва, че Исус не познава иронията.
— Не й ли липсва малко вяра? — осведоми се Исус.
— Малко? — Гавраил въздъхна леко. А наум добави: „На нея й липсва точно толкова «малко» вяра, колкото Голиат е «малко» голям“.
Исус се огледа замислено.
— Нали няма да се занимаваш с нея? — попита строго Гавраил. — Нямаш време за това, мисли за мисията ти!
— Искам само да науча повече за нея — отвърна Исус, след което се прибра в стаята си.
Гавраил гледаше втренчено затворената врата и се питаше: „Дали все пак Исус няма някакви чувства към Мари?“ После Гавраил сякаш се засмя на самия себе си. Това беше абсурдна мисъл. Исус едва ли бе способен на такива чувства. Пък и Мари не беше от класата на Мария Магдалена. Не беше от класата и на една Саломе, да не говорим за съпругата на Лот. Сигурно Исус просто искаше да вкара в правия път една заблудена овчица.
Глава 22
След всичко, което бях преживяла, си мислех, че цяла нощ няма да мигна. От друга страна, за малко не се удавих и прекосих боса цяло Маленте, бягайки от Свен. Ето защо, макар и духът ми да бе превъзбуден, тялото ми желаеше пълен покой. За нула време заспах и сънувах странен сън. Стоях пред олтара, Гавраил ме питаше дали искам, но до мен не стоеше откаченият Свен, а Йешуа. Кръстът зад него на стената беше празен, вероятно бе скочил от него и се беше облякъл с много изискан сватбен костюм.
Отговорих на Гавраил от цялото си сърце: „Да, искам.“
Йешуа се доближи до мен за целувка. Ръцете му нежно докоснаха лицето ми. Беше просто изумително това негово докосване. Сърцето ми биеше силно. Устните му се приближаваха все по-близо. Аз треперех от вълнение. Брадата му вече докосваше лицето ми и ме наелектризира. Той понечи да ме целуне… толкова копнеех за това… устните му да докоснат моите… тогава се събудих с писък.
Когато спрях да пищя, си дадох сметка, че моето подсъзнание искаше да се омъжа за Йешуа?!?!
Защо тъпото ми подсъзнание не можеше да стои настрана от моя живот?
Погледнах към часовника: 8.56 часа. Толкова ли късно е станало? След четири минути Йешуа щеше да застане пред вратата — той идваше винаги в девет, за да работи на покрива. Не исках да го виждам! Твърде много се страхувах от него! От една страна, това беше страхът, който изпитват жените във филмите на ужасите, когато знаят, че лудият с верижния трион се приближава. А от друга страна, това беше страхът от собствените ми чувства.
Навлякох дрехите си, като пропуснах несъществените неща, като например да си измия зъбите и лицето, да се среша и да вържа обувките си. Изскочих от вкъщи и се пльоснах по нос. Проклети връзки!
Дъщерята на Светлана рисуваше на улицата с тебешир, тя видя как паднах и избухна в смях. Окопитих се, вързах връзките на обувките си и като че ли чух малката да казва:
— Косата ти изглежда тъпо.
Майка и я беше научила на немски. Не бях привърженик на подобен вид разбирателство между народите.