— Мълчиш.
Правилно отбелязано, помислих си.
— Какво ти е?
— Аз… аз не мисля, че е правилно да се занимаваш с мен.
— Защо да не е?
— Аз не съм достатъчно значима. Ти трябва да седиш до папата. Или до някой като него.
Или да подплашиш Далай Лама, допълних наум.
— Ти си точно толкова значима, колкото и папата — отвърна Исус.
— Присъщо ти е да говориш така. Та нали си Исус. Трябва да считаш всички хора за равни. Но аз мисля, че не съм достойна да бъда до теб.
— Достойна си.
Това само идваше да покаже, че той не знае нищо за моите провали. Да знаеш, че не си постигнал нищо особено в живота си, е едно. Но да си дадеш сметка за това в присъствието на Божия син, е нещо съвсем друго.
— Имам една молба към теб — каза Исус и ме погледна дълбоко в очите.
— И каква е тя?
— Прекарай тази вечер с мен така, както би я прекарала с всеки друг човек.
— Но ти не си кой да е.
— Напротив, всеки човек може да е като мен, стига само да поиска.
Разбира се, помислих си. Следващият път и аз ще тръгна по водата.
— Защо би искал това? — запитах го.
— Защото… защото… — чудеше се откъде да започне той. За първи път бях свидетел на това, как той се колебае. Имаше ли някакви чувства към мен? Затова ли ме покани на среща?
Не, дори самата мисъл за това беше кощунство! Божият син нямаше как да се влюби в смъртна. Още по-малко пък в мен.
Исус се покашля и отговори с твърд глас:
— Защото ми е любопитно да узная как живеят хората в днешно време.
Значи това било. Трябваше му екскурзовод. Кимнах вяло в знак на съгласие. И той искрено се зарадва на това.
Йешуа се върна обратно в къщата ни, за да довърши поправката на покрива. А аз тъпо се зазяпах в езерото. Бях обещала среща на Исус. Този факт постави нов рекорд в класацията „Още колко по-объркан може да стане животът ми?“.
Но след като Божият син желае да му бъде показан светът, какво може да му се отвърне? „Сори, но предпочитам да отида да си оскубя веждите“?
Поседях още известно време и се опитах да осмисля случващото се. Мисълта, че един толкова комичен човек като мен е влюбен до уши в Исус, заемаше челно място в списъка на нещата за осмисляне. Но това не беше кой знае колко сложно да се осмисли. Съзнаването, че става въпрос за Исус, парираше всички мои чувства. Вече не чувствах абсолютно нищо към него. Слава на Бога.
Вместо това ме занимаваше мисълта как ще прекарам вечерта с него. Какво би предпочел да преживее човек като Исус? При това подозирах, че той няма и никакви очаквания. И веднага след това установих, че аз също почти не знам какво да очаквам от него.
За да променя това, отидох в нашата хубава Малентска книжарница и помолих служителката за една Библия. Тя попита:
— Кое издание?
Честно казано, идея си нямах какво имаше предвид тя. Имаше различни Библии, така ли? Ако да, тогава защо? Това ремикс версии ли бяха?
— Стандартното — отговорих, правейки се на компетентна.
Книжарката ми продаде една Библия, при което извърна лицето си от мен. Дали хлапето ми намекваше, че имам лош дъх?
Седнах в едно кафене, поръчах си кафе с мляко, разлистих Библията и установих, че стилът, също както навремето часът по конфирмация, безкрайно ме отегчава, дори и сега, когато проявявах жив интерес по темата. Ето защо реших да се обърна към посредник, който да ми обясни нещата с прости думи. Запътих се към видеотеката на Михи и позвъних на вратата. Той ми отвори още сънен и небръснат. Освен това носеше тениска с доста подходящ за моето положение надпис с реплика на Йода: „Да забравиш трябва, което преди научил си.“
— Какво търсиш тук? — прозя се той, при което пропъди съня от очите си.
— Аз… аз… хрумна ми да те видя — отговорих.
— Посред нощ?
— Единайсет часа е.
— Така де, посред нощ.
— Бих искала да гледам някои филми.
— Какви филми? — попита Михи.
Отговорих с мърдане на устните:
— За Исус…
— Този Йешуа наистина те кара да откачаш — заяви загрижено Михи с някаква — ако съм чула правилно — изненадваща за мен нотка на ревност.
— Не, не — опитах да се измъкна. Но след всичко, което бях преживяла през последните дни, това прозвуча напълно неубедително.
— В едно може да си сигурен — заявих на Михи, — вече нямам никакви чувства към него.