Поне това е вярно.
Михи видимо остана доволен. Той влезе с мен във видеотеката, сложи кафе и без да ме пита дали искам, ми предложи дъвка.
— Значи наистина имам лош дъх — заявих плахо.
— С него ще сразиш всеки противник при ръкопашен бой — отвърна Михи. Дадох си сметка, че и Исус трябва да го е усетил, докато си говорехме на езерото. Веднага лапнах четири дъвки наведнъж.
Михи ми направи малка ретроспекция на филмите за Исус на огромния телевизор във видеотеката. Първо гледахме „Страстите Христови“, творение на Мел Гибсън за разпъването на Исус.
— Какви ги плещят тези? — попитах, тъй като не им разбирах нито дума на актьорите.
— Гибсън е заснел филма на арамейски и латински — обясни Михи, а аз си помислих, че Гибсън спокойно е можел да накара филмовите си герои да общуват помежду си с морзовата азбука.
„Страстите Христови“ си беше истинско клане. Филм на ужасите за фенове на Библията. А евреите във филма бяха представени в човеколюбивата традиция на пропагандния апарат на Гьобелс. Когато най-после Исус бе разпънат на кръста, това беше представено така нагледно, че ме накара да оценя високо факта, че не съм закусвала. Дори не можех — и най-вече не исках — да си представя, че мъжът, който тази сутрин седеше на мостчето до мен, е преживял всички тези мъчения.
В противовес на това Михи ми показа и музикалния филм от седемдесетте години „Исус Христос суперзвезда“. Само след няколко минути вече изпитвах носталгия към филма на Гибсън, тъй като тук ужасът беше още по-голям: Исус пееше поп рок хитове!
При това неговият интерпретатор гримасничеше като Луи дьо Финес и изглеждаше точно толкова уравновесен. Всъщност превъзхождаше го само черният актьор, който играеше Юда и танцуваше наоколо издокаран с бели дрехи в диско стил.
След четвърт час спряхме филма и се загледахме в „Последното изкушение на Христос“ от Скорсезе. Този филм ми хареса много повече от другите два. Тук Исус си беше истински човек. Добре де, невротичен човек. Но все пак човек. А и кой нямаше да е невротичен при такъв властен баща?
Това, че във филма той получи на кръста още веднъж възможността да се ожени за Мария Магдалена и да стане обикновен смъртен, беше разтърсващо. На човек му идеше просто да извика: „Направи го!“
Разбира се, стана ми ясно, че тази Мария, за която говореше Исус по време на нашата среща, трябва да беше Мария Магдалена. Поисках да узная от сведущия по библейските въпроси Михи каква точно е била тя. Блудница? Съпруга? Танцьорка на модерни танци?
Михи ми обясни, че в Библията никъде не се споменава, че е била разкаяла се блудница или съпруга на Исус, както и никакви отпратки към това, че е можела да танцува фънки.
Все пак съществуваха сведения, че двамата са се целували. Това го няма в Библията, но затова пък го има в един друг стар текст от втори век след Христа, в така нареченото Евангелие на Мария Магдалена.
Ако беше вярно това, което пишеше в този ръкопис, мислех си, то Исус все пак е бил човек, способен да обича земна жена.
Може би и днес той би могъл…
Не желаех да разгръщам нататък мисълта си. Това беше поредица от мисли, твърде опасни за човек като мен…
Глава 23
— Ти пак имаш среща с Мари? — Гавраил не можеше да асимилира това, което чу от Исус. Месията седеше на кухненската маса в дома на пастора и пиеше кафе, напитка, за която смяташе, че е едно от най-хубавите неща на модерните времена. Както и пицата.
— Правилно си разбрал, тази вечер ще прекарам с Мари — отвърна съвсем спокойно Исус и си подари насладата от нова глътка кафе.
— Ама защо? — попита ужасено Гавраил.
— Защото мисля, че чрез Мари ще мога да науча повече за хората. Как живеят днес, какво чувстват, в какво вярват.
— Но това можеш да го научиш и от друг човек — подхвърли Гавраил. Той веднага се сети за няколко вярващи, които ходеха на църква, и с които беше къде-къде по-уместно месията да прекара вечерта, отколкото с Мари. Според него дори атеистите бяха по-подходящи за това от тази жена, ненавистта му, към която все повече растеше, въпреки че тя беше дъщеря на неговата любима Силвия.
— Няма да отменя вече веднъж уговорена среща — заяви решително Исус. — Пък и общуването с Мари ми доставя удоволствие.
Щом той произнесе това, киселините на Гавраил отново напомниха за себе си.