Въпреки тези успешни мерки Иван навеки е запазил спомена за миналите оскърбления. Характерът му е такъв: понякога е способен за момент да прояви снизходителност, но е неспособен окончателно да забрави. Враговете, на които е простил, никога не могат да разчитат на пълна сигурност, а по-скоро усещат, че са получили отсрочка, която винаги подлежи на отмяна. Дори когато плуват в насладата на безнаказаността, той ги наблюдава крадешком и тайно ги мрази.
За момента негов образец е бележитият му дядо Иван III, който дава на Русия първите писани закони. И той иска да бъде вдъхновен законодател. В Радата има няколко души, добре запознати с гражданското право. А Силвестър собственоръчно е написал множество пасажи от прочутия Домострой, истинско ръководство по благовъзпитание за онова време. Разделено на шейсет и пет глави, това произведение предлага правила за добро религиозно и обществено поведение на един заможен дворянин, глава на семейство и господар на многобройна прислуга. От него се научава, че вярващият винаги сдържа дъха си, когато целува светите образи, за да не ги докосне нечистотата на неговите вътрешни органи, че жената присъства на църковна служба, само ако домашните й задължения позволяват и че тя не трябва да пее и да се смее докато работи, за да не събуди беса, който дреме в нейната утроба, че бащата наказва сурово децата си, но без да се гневи. „Ако обичаш сина си, бий го и то по-често; накрая той ще ти роси радост… Не се смей с него, не играй с него, защото ако си слаб в дребните неща ще страдаш в големите… Сломи сърцето му докато расте, защото, ако стане твърдо, няма да ти се подчинява.“ (Седемнадесета глава).
Съпругата също трябва често да бъде бита, за да бъде покорна. Но трябва също да се проявява деликатност. Така например виновната няма да бъде удряна по главата или „под сърцето“ и няма да се употребява пръчка или железен предмет. Препоръчва се само камшикът. По онова време в Русия той е истинско цивилизовано средство. Но човек трябва да умее да си служи с него. Съпругът ще отведе потърпевшата далеч от недискретните погледи и там, след като е свалил ризата й, за да не се скъса, и е вързал ръцете й, ще я налага отмерено толкова дълго, колкото сметне за необходимо; след това ще се обърне към нея с нежни думи, така че да не навреди на съпружеските отношения за в бъдеще. Общо взето всеки ден жената трябва да се съветва с мъжа си не само за домашните работи, но и за посещенията, които смята да направи, за гостите, които има намерение да покани и даже за какво да разговаря с гостите.
„Къщата на една порядъчна жена трябва да бъде чиста и подредена, продължава Домострой. Нека в нея се влиза както в рая… На входа да се постави сено, за да се бършат краката… Във всяка стая християнинът да закачи икони по стените и да им засвидетелства почит с кандила, украшения и свещи. След молитва иконите да се покрият със завеси, за да се предпазят от прах. Къщата също трябва да има запаси за цялата година. Икономията трябва да ръководи живота на семейството, дори ако то разполага с големи средства. Когато се пече хляб, се перат и дрехите, защото се пали един път и не се хабят дървата.“
Господарят на дома трябва да има сред слугите си шивачи, обущари, дърводелци, които ще вършат всичко необходимо евтино и под собствения му покрив. В случай че няма домакински познания Домострой му предоставя рецепти как да пече ястия, как да произвежда напитки, да избелва бельото, да убива и осолява прасетата. Посочва му също как трябва да се държи слугата, изпратен с някаква поръчка. Като пристигне пред вратата на къщата, в която трябва да отиде, образцовият слуга ще си избърше краката, ще се изсекне с пръсти, ще продуха гърлото си, ще се изхрани, за да говори по-ясно, и ще каже: „В името на Отца и Сина и Светия дух“. Ако не му отговорят: „Амин“, ще повтори своята молитва по-високо и най-сетне леко ще почука на вратата. „Ако го пуснат в стаята, продължава Домострой, той трябва да внимава да не си бърка с пръст в носа, да не се секне и да не храчи. Трябва почтително да стои прав, да не се оглежда и да изпълни заповедта, без да пипа нищо. Да се върне колкото се може по-бързо, за да занесе отговора на господаря си.“