На най-ниското стъпало са селяните. По-голямата част от тях работят шест дни седмично за собственика на земята, плащат тежки данъци и нямат право да се местят, нито да сменят господарите си. Други се считат за свободни стопани и теоретично могат да напуснат земевладелеца, след като са изпълнили всички условия на договора. Но практически, мнозинството от тях не е в състояние да върне огромните дългове, които са се натрупали за обработването на имота. Всъщност тези селяни са закрепостени, ако не по закон, то на практика. Въпреки че не е узаконено, крепостничеството незабелязано се разпростира из цяла Русия. Отчаяни, множество селяни бягат в горите. Необработените земи се увеличават. Страхът от бъдещето тегне над селата. Иван изобщо нехае. Неговият план следва една изумителна логика. За да си осигури помощта на дворяните, той окончателно ги е обвързал със службата им. За да им позволи да изпълняват тази служба без задна мисъл той им е раздал имения. За да се обработват тези имения, той е принудил селяните, които живеят там, да работят за дворяните. Така се създава една Русия, подчинена от горе на долу, в която всеки, според своя ранг и способности допринася за величието и благоденствието на страната. На върха на тази пирамида от роби стои царят[10]. Данъците и таксите му осигуряват парите, от които се нуждае. Според посланика Флетчер с данъчната си система Иван IV иска от своя изтощен народ четири пъти повече отколкото Хенри VIII в Англия от своя. Тези суми, събирани от бирниците отиват в Хазната. Но царят разполага и със собствени владения: трийсет и шест града с околните села му доставят данъци не само в пари, но и в добитък, жито, риба, мед, фураж, с които той търгува. Най-голямата част от разходите, поети от Хазната, естествено е свързана с поддръжката на войската. Колкото и да увеличават всяка година данъците, касите винаги са празни. Същият Флетчер изброява средствата, които Иван използва, „за да вкара средствата на народа в царската хазна“: „Оставяш бирниците да забогатеят и след това ги хващаш за гърлото… Искаш от някой град да достави дефицитни стоки, после му налагаш голяма глоба, за неизпълнение на заповедта.“ Иван и неговите служители не се затормозват с някаква абсурдна справедливост. И все пак царят държи да се спазва привидна законност. Той управлява с помощта на болярската Дума. В тежки случаи дори свиква Земския събор. Но нито Думата, нито Земският събор не засягат правомощията на монарха. Тези събрания имат само съвещателен глас и най-често се задоволяват да регистрират желанията на царя.
Така още от първите години на царуването си Иван проявява чувство за ред и воля за господство, които объркват обкръжението му. Как този младеж, лишен от обич и напътствия в детството си, обучаван нередовно от дворцовите писари, тласнат към мистицизъм от Макарий е съумял още с идването си на трона да осъзнае толкова ясно своята роля на владетел? Дори тези, които тайно критикуват насилията му, неговия деспотизъм, неговата жестокост са принудени да приемат, че пред тях стои предводител на народите. Те треперят за себе си, но вече не треперят за Русия.
[1] Присъединяването е станало в 1510 г. ↑
[2] От това място, наречено „хълм на врабците“, два века по-късно Наполеон също ще наблюдава обхванатата от пламъци Москва. ↑
[3] Едва през втората половина на XVII в. този площад ще бъде наречен Красная площадь, което може да се преведе като Червеният площад или Красивият площад, тъй като на руски красный означава и червен, и красив. Преди това той се е наричал Пожарная площадь или площад на пожарите. ↑
[4] Не е сигурно, че Силвестър е единственият автор на Домострой. ↑
[5] Византийски император (718–775), получил прякора Кабалинос заради тираничното си поведение в религиозната област. ↑
[6] Дякът е образован човек, чиновник, секретар. Да не се смесва с дякон. ↑
[7] Всъщност това решение никога няма да бъде спазено. Търговията ще продължи без ограничения. ↑
[8] Всъщност те са 1068. ↑
[9] Десетината е мярка за повърхност равна на 1,092 хектара. ↑
[10] Петър Велики ще усъвършенства тази йерархизация на Русия, въвеждайки таблицата на ранговете с нейните категории, класи, съответствия между отделните чинове. ↑
Пета глава
Казан
Иван реорганизира страната отвътре, но не престава да мисли и за границите й. За момента той има три повода за безпокойство: шведите, поляците и татарите. Особено го гневят татарите с многобройните им набези на руска земя. За да им се противопостави, той построява укрепителна линия на юг от Москва и създава редовна войска, снабдена с огнестрелно оръжие. Скоро ще може да разчита на шест стрелкови полка, въоръжени с аркебузи, набрани сред свободните поданици за пожизнена служба. Те са облечени и въоръжени по европейски, получават заплата, униформа, барут и брашно. Към тях са придадени осемдесет хиляди конници и един постоянен артилерийски корпус. Но по-голямата част от силите се състоят от служебните хора и от редовните набори. Тази войска, предоставена от градовете и селата, наречена посоха, не е пито обучена нито дисциплинирана. Ето защо я използват главно за строеж на окопи и терасиране. Колкото до служебните хора, боляри, болярски деца, придворни те са разпределени в пет полка. Вземат и някои чужди наемници, за да засилят ефикасността на войската. Висшето командване вече не е поверено на офицери от дворянски произход, а на квалифицирани пълководци, които са се отличили в битките. Така за пръв път в Русия във военната професия заслугите изместват потеклото.