В Свияжск обаче чумата и разхлабената дисциплина отслабват гарнизона. Хрониката съобщава, че „мъжете си бръснат брадите и развращават младежите“. За да повдигнат духа на войската, болярите препоръчват да се изпрати от Москва в крепостта стъкленица със светена вода и да се положат грижи за нравственото възпитание. Те не искат и да чуят за нов въоръжен поход срещу Казан. Предишните са стрували твърде скъпо. С всеки изминал месец в граничните области се умножават сблъсъците, набезите и безрезултатните преговори. Противно на служебните хора, убедени, че трябва да се изчака окончателното влошаване на положението, висшето духовенство начело с Макарий насърчава Иван да възобнови борбата срещу „неверниците, които проливат кръвта на християните, оскверняват и разрушават църквите“. Самият цар няма търпение да си отмъсти на татарите, които са го направили за смях. Заложен е не само личният му престиж, но и цялата му външна политика. Трябва или да победи този вековен враг, който подкопава фланговете на Московското княжество, или да приеме неговите все по-дръзки действия като последици от смъртоносна болест. Свещената война е неизбежна. На 16 юни 1532 г. Иван поверява на брат си Юрий ръководството на вътрешните дела за времето, през което ще бъде на фронта, умолява митрополита да благослови начинанието му и утешава отчаяната Анастасия. Тя е бременна и се притиска разплакана на гърдите на съпруга си. Без да се развълнува, той й препоръчва да се грижи за бедните, да пази ключовете от затворите и да освободи най-достойните затворници по нейна преценка. Целува я, преминава между двата реда боляри и се отправя към коня си. Руската армия, която наброява около сто хиляди души — конници, стрелци и артилеристи — напуска Москва, начело със свещените хоругви. Начело язди царят, придружен от Адашев и княз Андрей Курбски. След пет дни той научава от един пратеник, че кримският хан Девлет-Гирей се е насочил към Тула. Веднага царят променя маршрута и вместо да продължи към Казан на изток, се втурва на юг. Когато отива на мястото, татарите са отблъснати от градския гарнизон и вече са вдигнали обсадата. Княз Андрей Курбски ги преследва и ги разгромява. Русите заграбват оръжия, впрягове и много камили. Пленниците разкриват, че татарите са имали намерение, след като превземат Тула да се насочат към столицата, докато царят е задържан край Казан. Иван изпраща в Москва цялата плячка. Населението заплюва мургавите чернокоси пленници, които се осмеляват да вярват в Аллах и се прехласва да гледа камилите.
Иван е насърчен от този първи успех и ускорява придвижването на войските си към крайната цел на похода — Казан. При всяко спиране той призовава някой нов светец, покровител на Русия. В църквата в Коломна, той се покланя пред иконата на Божията майка, която Димитрий Донски е носил в победната битка срещу султан Мамай. Във Владимир научава от пратеник, че епидемията, която е опустошила Свияжск, вече е преминала и че след много безредици дисциплината в гарнизона е възстановена. Не е ли това доказателство, че Бог след толкова продължително недоволство, най-сетне се е разнежил от благочестието и добронамереността на царя? Новините от Москва също са чудесни: Анастасия се чувства добре, народът се моли за здравето на царя, а Макарий му пише:
„Нека душата Ви бъде чиста и целомъдрена. Бъдете смирен, когато Ви се усмихне щастието и смел в злочестиите. Добродетелите на монарха спасяват царството му.“
По време на този продължителен поход царят ту язди кон, ту върви пеш. Той понася умората жизнерадостно и удивлява обкръжението си. Лагеруват край реките, в горите, хранят се от лов и риболов. Водачите на някои бунтовни племена са впечатлени от това разгръщане на военната сила, решават да се подчинят на руския владетел и го уверяват, че левият бряг на Волга изцяло му принадлежи. Те му предлагат помощ в битката за Казан. На 11 август воеводите от гарнизона в Свияжск излизат да посрещнат Иван. Офицерите и войниците са поканени на голямо празнично угощение в отворени шатри. Жителите на съседните села поднасят на трапезата хляб и медовина. Тъй като е период на пости, менюто е оскъдно. Трапезата е скромна, но пейзажът е великолепен. Под яркосиньото безоблачно небе от едната страна се простират кадифено зелените хълмисти равнини, в далечината тъмнеят горските масиви, а от другата страна тече величествената широка и бавна Волга, изпъстрена с острови.