„Храбри войни, боляри, войводи, офицери, всички вие в този тържествен ден страдахте за величието на Бога, за вярата, за отечеството и за вашия цар. Вие току-що покрихте имената си с безсмъртие. Никога досега друг народ не е показал такава храброст и не е спечелил такава блестяща победа… Вие се показахте достойни потомци на онези герои, които водени от великия княз Димитрий, унищожиха неверника Мамай… А вие, благородни деца на Русия, които почивате на полето на честта, вие сте вече в небесните селения сред християнските мъченици и блестите със сияйна слава.“
Така на 2 октомври 1552 г. Казан става руски и двайсет и две годишният цар с право се гордее с това първо завоевание. Но през тези героични дни той нито един път не е размахал сабя, нито е нарамил аркебуз, нито веднъж не е посетил предните позиции на войниците си, изложени на вражеските стрели. Неговата роля е да се моли, закрилян от многоброен ескорт и да се появява от време на време в лагера, великолепно облечен. Въпреки това за всички бойци той е символ на руската мощ, на руската смелост, на руската вяра. Едигер-Мохамед, след като го признава за суверен, обещава да се покръсти като пристигне в Москва. Следвайки примера му, много татари се покръстват. Жените от харемите и вдовиците на убитите казанци са поканени на голям пир. Те също много скоро се отказват от мюсюлманската вяра. След като станат жени на победителите, те ще им родят, мисли Иван, превъзходни синове, които ще обединят военните добродетели и на двете раси.
Но междувременно градът трябва да бъде възстановен. Иван заповядва да поръсят руините със светена вода, за да ги пречистят, и полага основния камък на църквата „Благовещение“. След това обикаляйки из улиците, придружен от духовенството, той посочва местата, където трябва да бъдат издигнати други църкви. Мечтата му е цялото татарско население на Казан да бъде заместено с руси. Но въпреки привилегиите, които дава на московските и на нижниновгородските търговци, за да се заселят в областта, явяват се много малко доброволци. А Казан, град основан от българите, потомци на хуните, впоследствие покорен от монголците, от незапомнени времена е забележителен търговски център, прочут с панаирите и търговията си с Китай, Персия, Самарканд. Не трябва да западне такова идеално търговско средище. За да може да продължи доходоносната търговия с чужбина, Иван е принуден да призове всички мохамедани от страната, без да изисква тяхното покръстване. Достатъчно е да се закълнат във вярност на царя и да плащат данъци на съответния бирник. Дошли на себе си след изживяния ужас, татарите се връщат, магазините разтварят отново вратите си и едно хибридно полуруско, полумонголско, полуправославно и полумюсюлманско население са заема да възстанови разрушенията и да живее в добро разбирателство въпреки миналите разпри. Глух за предупрежденията на генералите си Иван решава да се върне в Москва. Той оставя в Казан гарнизон от пет хиляди души и назначава Александър Шуйски за управител на града, а княз Петър Серебряний за негов помощник. Задачата им е да продължат завладяването на областта, в която все още действат размирни банди. Той има по-важна работа, отколкото да надзирава тази полицейска дейност. Нетърпелив да види жена си и да се появи в Москва в целия блясък на славата си, Иван потегля по Волга на 14 октомври.