Царят получава вестта за този успех на 25 август 1554 г. на своя двайсет и четвърти рожден ден. Той ликува при мисълта, че Астрахан, столица на татарското ханство, основана два века преди това от Тамерлан е паднал в ръцете му. Незабавно се отслужва благодарствена литургия. Покръстват най-видните пленници. Иван възприема нова формула, когато пише заповедите и писмата си: „В тази двайсет и първа година от нашето царуване над Русия третата след Казан, първата след Астрахан.“ Сега славата му изглежда така крепка, че той не се бои от никого в своето обкръжение. След като е проявил недоверие към братовчед си, княз Владимир Алексеевич, сега той отново го дарява с приятелството си и в ново завещание го обявява за регент и управител на страната, след своята смърт. Владимир Алексеевич е развълнуван до сълзи от благоволението на царя и се заклева да бъде верен на царевича и на царицата. С това решение обръща гръб на бившите си привърженици, болярите и дори на своята майка, княгинята интригантка Ефросина. Изоставени от него, някои от бившите заговорници решават да избягат в Литва. Князете Симеон и Николай Ростовски са арестувани на границата. Симеон е осъден на смърт. Но след като Силвестър, митрополит Макарий и Алексей Адашев се застъпват за него, той спасява главата си и е наказан с обикновено заточение. Останалите членове на семейството, считани за невинни „по причина на малоумие“ са оставени на свобода, но под надзор. Името на тези нещастни изменници е опозорено завинаги.
На следващата 1555 г. англичанинът Ричард Ченслър се връща в Русия с два кораба наети от Компанията на английските търговци за откриване на нови пазари, наричана обикновено Английска компания или Руска компания. Чиновниците на компанията са упълномощени да сключат търговски договор с царя. Иван ги приема на трапезата си, благодари им за твърде любезното писмо на „сестра си Мария“ (Мария Тюдор) и подписва харта, разрешаваща на английските поданици да търгуват свободно във всички руски градове, без да бъдат малтретирани и без да плащат такси. Вносът се състои най-вече от оръжия, платове и захар. На 21 юли 1556 г. Ричард Ченслър потегля наново за Англия начело на пет богато натоварени кораба. Придружава го Йосиф Григориевич Непея, посланик на царя. Но силна буря изненадва флотилията и разпръсва корабите, които се разбиват в рифовете. Ричард Ченслър загива край бреговете на Шотландия. Единствено „Едуард Бонавентура“ стига до Лондон, а на борда му се намира Непея, ни жив ни умрял. Топлият прием на кралицата и съпруга й Филип II Испански утешават посланика за загубения му багаж. Прехласнат, той посещава Лондон. Поставен е редом с кралицата на едно тържество на Ордена на жартиерата, получава от Компанията златна верижка на стойност сто лири стерлинги и подарък за господаря си лъскави платове, скъпи оръжия, един лъв и една лъвица. Но най-вече, изпълнявайки желанието на царя, той наема и отвежда в Москва занаятчии, миньори и лекари. Всъщност въпреки прекомерната си национална гордост Иван признава, че русите са груб и бавен народ и е добре да има между тях чужденци, от които да заимстват знания и умения.
Всички потеглят на кораб на Компанията с капитан Антъни Дженкинсън. Пътуването преминава без инциденти. Непея докладва на царя за изключителното уважение, което са проявили към личността му, потвърждава важността на търговските предимства, уверява го, че тези хора, макар да не говорят руски, са най-ценните приятели на Русия и му връчва писмата на Мария Тюдор и на Филип II, в които те го назовават „августейши император“. Гордостта на Иван е поласкана и той вече вижда възможен съюз между своята обширна, мощна и варварска страна и този далечен остров, родина на мореплаватели, учени и предприемчиви търговци.
[1] Несъмнено е ставало дума за пневмония. ↑
[2] Трийсет години по-късно там ще бъде издигнат град Архангелск. ↑
Седма глава
Ливония
Английските владетели почитат Иван с титлата „августейши император“, но Сигизмунд-Август, велик херцог на Литва и изборен крал на Полша му отказва тази чест. За да мотивира отказа си, той надменно заявява, че „не обича новостите“ и че доколкото му е известно, само владетелят на Свещената Римско-германска империя и султанът имат право на това престижно звание. От друга страна, той смята, че Полша, католическа и хуманистична, благоденстваща и цивилизована страна, няма защо да се прекланя пред православна и примитивна Русия. Пренебрегвайки претенциите на Иван, той акредитира посланиците си при „Негово Величество великия княз на Москва“, а не при „Негово Величество царя на Русия“. Иван е обиден и адресира писмата си до „Великия херцог на Литва“, и нарочно пропуска да назове Сигизмунд-Август „крал на Полша“.