Иван е обиден и отказва да стане зет на несговорчивия Сигизмунд-Август. Отпраща Симкович и въздиша пред портрета на Екатерина, който неговите пратеници са му донесли от Полша. След като не може да получи ръката на тази пленителна девойка, той ще обяви война на страната й. Като начало той пише на краля, че е заповядал да издълбаят дупка в земята, за да зарови в нея главата му, след като я отсече.
Обкръжението на царя се старае да облекчи разочарованието му, споменавайки, че полякините наистина са добри съпруги, но че те не са единствените, които знаят да очароват един мъж в леглото. Щом екзотизмът го изкушава, защо да не си избере черкезка принцеса. Има една, за която се говори, че е рядка красавица: дъщерята на черкезкия принц Темрюк. Довеждат я в Москва. Тя се появява в двореца в традиционна носия, повдига булото си и прехласнатият Иван веднага решава да се ожени за нея. Митрополит Макарий я кръщава и й дава името Мария. Сватбата е отпразнувана на 21 август 1561 г., четири дни преди Иван да навърши трийсет и една години. Още на другия ден след този брак той съжалява за избора си. Неграмотна, отмъстителна, варварка, тази дивачка не може да забрави племето си. Нейното азиатско възпитание не й помага да стане добра мащеха на децата на царя. Несъмнено полякинята Екатерина щеше да бъде по-добра партия.
А Сигизмунд-Август повече от всякога възнамерява да завладее загиваща Ливония. Жителите на Ревал са се подчинили на шведския крал Ерик XIV, който е наследил Густав Ваза. А с указ от 21 ноември 1561 г. Кетлер, Велик магистър на Ордена на Меченосците, е отстъпил Ливония на полския крал, ставайки васал на Сигизмунд-Август. Последният бърза да сключи брачен съюз с Швеция. Сестра му Екатерина, която той някога е отказал на царя, е омъжена за наследника на шведския трон, Йохан, херцог на Финландия.
Това ново оскърбление подтиква Иван да ускори военните действия. След като е заточил или убил някои от най-добрите си генерали, той ги замества с черкезки и татарски князе. Начело поставя своя братовчед Владимир Андреевич и Андрей Курбски, които е пощадил. Една страшна армия от двеста и осемдесет хиляди души, от които половината ориенталци, се изсипва в Литва. Царят язди сред тази разнородна войска, която въпреки свещените хоругви прилича на орда. Пред него носят празен ковчег, предназначен, по неговите думи, за Сигизмунд-Август. Неравновесието на силите е толкова голямо, че литовците побягват при първия сблъсък с русите. На 15 февруари 1563 г. големият търговски град Полоцк, който едва се защитава, пада в ръцете на Иван. Той пише на митрополит Макарий:
„Днес се сбъдна пророчеството на светия митрополит Петър, който каза, че Москва ще протегне ръка над рамената на враговете си.“
И му изпраща кръст, отрупан с диаманти. Впрочем плячката е огромна. Купища злато и сребро, конфискувани от най-богатите граждани потеглят към Москва. В Полоцк живеят множество евреи, които са покръстени насила. Тези, които се съпротивляват, са хвърлени в Двина. „Евреите, казва Иван, отклоняват поданиците ми от християнството, а на всичко отгоре прибягват до покушения с отровни треви.“ Татарските войници избиват и няколко католически монаси. Латинските църкви са прочистени или срутени. Хвалебствена служба е изпълнена в катедралата „Света София“, в центъра на покорения град. А Иван прибавя към многобройните си титли и тази на велик княз на Полоцк. Той иронично предлага мир на полския крал, при условие че той му даде цяла Ливония и като премия сестра си Екатерина. Не е важно, че тя е съпруга на финландския херцог и че той самият се е оженил повторно: ще я държи като заложничка и ще се отнася с най-голяма почит към нейната личност.
Сигизмунд-Август не отговаря, но докато руската армия продължава да опустошава страната, заплашвайки дори Вилнюс, той изпраща пратеник при кримския хан Девлет-Гирей, за да го посъветва да се възползва от случая и да се хвърли с татарите си към останалата без защита Москва. Ханът се забавлява от това предложение на християнски крал, отправено към мохамеданин, но след като размисля се отказва от подобна авантюра. За щастие на Сигизмунд-Август, Иван, уморен от похода, не смята да се възползва от предимството си и решава да се върне в Москва, оставяйки гарнизони в завладените градове. Воюващите подписват шестмесечно примирие. На връщане царят среща сияещ от радост пратеник. Черкезката царица му е родила син, Василий.