Полунощ е, 4 декември 1533 г., в Москва никой не спи. Народът чака по затрупаните в сняг улиците. Когато голямата камбана на Кремъл започва да бие на умряло, тълпата избухва в ридания и пада на колене. Тя оплаква един велик княз, който през двадесет и деветгодишното си управление бе съумял да подчини болярите, да победи кримските татари и да присъедини към провинциите и градовете, които е наследил, Псков, Рязан и отнетите от Литва земи. На другия ден в църквата „Свети Архангел Михаил“ митрополит Данаил произнася възхвала за покойника, „умел администратор, истински водач, образ на божията доброта, образец на търпение и твърдост, баща на болярите и на народа“.
След като оплаква с потоци сълзи петдесетгодишния си мъж, Елена бодро се залавя с новите си задачи на владетелка. Обкръжава я регентски съвет, съставен от братята на покойния Юрий и Андрей и от двайсет изтъкнати боляри, сред които Белски, Шуйски, Оболенски, Воронцов, Захарин, Морозов. Съветът се ръководи от Михаил Глински, чичо на регентката, амбициозен и предприемчив старец, и от главния интендант Иван Оболенски-Телепньов, млад, красив и ограничен мъж, когото Елена е направила свой любовник. По тяхна препоръка тя изпраща извънредни посланици при император Карл V и при брат му Фердинанд — крал на Унгария и Бохемия, подновява приятелските връзки с Швеция, Молдова, Ливония, с хана на Астрахан и с някои ногайски принцове, продължава боевете срещу кримските татари, прониква в Литва, укрепва крепостната стена на Москва. През 1536 г. малкият Иван, едва шестгодишен, приема литовските посланици и надигайки се от трона си пита с тънко гласче: „Как е със здравето нашият брат крал Сигизмунд?“ След това им подава ръка да я целунат. Всички от свитата хвалят достолепното му държане и ясното му слово. Несъмнено това хлапе, високо колкото три педи има качества на владетел. Но според завещанието на баща си трябва да чака още дълго, докато поеме властта. А колко заговори предстоят дотогава!
Веднага след смъртта на Василий се изостря борбата между болярите, които са загрижени да си възвърнат правата, и регентката, която има намерение да управлява страната с по-твърда ръка от покойния княз. Страхувайки се, че въпреки положената клетва, двамата братя на мъжа й — Юрий и Андрей, ще се опитат да се домогнат до короната, тя нарежда да ги арестуват под претекст за неподчинение. Първият е хвърлен в затвора и там умира от глад. Вторият е заловен в момент, когато се е опитвал да подстрекава към бунт, изпратен е в затвор и е отровен. Привържениците му са подложени на жестоки изтезания. Трийсетина от тях са обесени по пътя между Москва и Новгород. Жената на Андрей и сина и са затворени в подземие. Михаил Глински, родният чичо на Елена, е снет от поста си и хвърлен в тъмница, защото се е осмелил да я смъмри за връзката й с Иван Оболенски-Телепньов. Други князе са удушени или заточени с най-неубедителни мотиви. Болярите са възмутени от насилието. „Само Оболенски-Телепньов е всевластен, казва един от тях. Други, по-заслужили от него, са боляри само на думи. Никаква служба не ти се признава, ако не се харесаш на фаворита!“ В Кремъл, всекидневно се увеличава броят на тези, които желаят промяна. На 3 април 1538 г. Елена внезапно умира в страшни мъки. Посланиците не се съмняват, че е отровена. В двореца настъпва всеобщо облекчение под маската на покруса. В тази голяма политическа суматоха, никой не се занимава с малкия осемгодишен Иван, който току-що е загубил майка си.
[1] По това време Василий III има двама живи братя: Юрий (някои автори го наричат Георгий, роден в 1480 г.) и Андрей, роден в 1490 г. ↑
[2] Разположен на няколкостотин километра северно от Москва. ↑
Втора глава
Детството
Останал без баща и майка, Иван е объркан, няма към кого да се обърне; и двамата му чичовци Андрей и Юрий, са умрели в затвора. Истина е, че горделивата княгиня Елена, погълната от стремежите си за власт, никога не се е занимавала много със синовете си. Смъртта на тази отчуждена майка не дълбае голяма празнота в техния живот. И все пак Иван чувства, че му липсва топлота. Ето защо той насочва цялата си обич към своята скъпа бавачка Аграфена, сестра на фаворита Оболенски-Телепньов. Последният веднага след смъртта на Елена разбира, че положението му е сериозно застрашено. За болярите настъпва часът на разплатата. Пръв надига глава Василий Шуйски. Потомък на прочутия Александър Невски, както и великия княз Василий и наследника му Иван, той се гордее, че принадлежи към първия клон на фамилията, чиято последна издънка е княжеското семейство. Затова той желае не място, близко до трона, а самия трон. Първата му грижа е да отстрани от пътя си бившия фаворит Оболенски-Телепньов, който умира в тъмница, изтощен от глад и смазан от тежки вериги. Веднага след това нарежда да заловят сестрата на осъдения, бавачката Аграфена и да я изпратят в далечен манастир. Когато идват да арестуват нещастницата, Иван се вкопчва в полите й, плаче, тропа с крака, умолява стражите да се смилят над жената, която няма никаква вина. Напразно. Изблъскват го и отвеждат единствената му покровителка. Няма да я види никога вече.