Иван си позволява лукса да организира в Москва завръщане, което е нещо средно между триумф и маскарад. За да развесели народа, заповядва пред него да върви един от шутовете му, яхнал вол. Но след като са се позабавлявали с палячовщините, зяпачите с тревога виждат всемогъщия цар, яздещ начело на опричниците. За да покаже ясно, че той е водач на тази банда убийци, царят също носи на седлото си знаците на братството: метла и кучешка глава. Армията го следва с войнствена стъпка, сякаш се връща от победен поход срещу поляците или татарите. Коли, пълни с плячка, събрана в руски градове, завършват шествието.
Първата грижа на Иван е да започне наказателно следствие срещу мнимите съучастници на заговорниците от Новгород и Псков. Процесът продължава пет месеца. Подлагат на жестоки изтезания пленниците, доведени при похода. Сломени от страданията, те признават всичко, което се иска от тях, и обвиняват кого ли не в измяна. Доносите засягат дори някои фаворити на царя, а това му е достатъчно, за да ги погуби. Така например Афанасий Вяземски — твърд и циничен човек, който дотогава е имал пълното доверие на царя и е опитвал вместо него лекарствата предписани от докторите, който го е придружавал в стаята му, за да изслушва всяка вечер неговите тайни, изведнъж е заподозрян, че е предупредил новгородчани за съдбата, която ги очаква. Иван го извиква в двореца и учтиво разговаря с него по държавните дела. А през това време, по негова заповед, разграбват дома на княза и избиват всичките му слуги. Когато се прибира вкъщи князът, специалист по този вид екзекуции, не помръква. Той е сигурен, че ако се наложи, ще съумее да докаже лоялността на намеренията си. Но още същата вечер е арестуван и хвърлен в тъмницата. Там намира други двама фаворити: Алексей Басманов и сина му Фьодор, компаньони на царя в оргиите и насилията. Иван Висковати, член на болярската Дума, Симеон Яковлев, ковчежникът Никита Фуников, секретарите Василиев и Степанов също са затворени въпреки уверенията, че са невинни. Измъчват ги, но не ги убиват. Около триста души са готови за масова екзекуция в столицата.
На просторния Кремълски площад работници поставят седемнайсет бесилки, огромен казан с вода окачен над куп дърва, огромна скара с размери на човешки ръст, опънати въжета за разрязване на телата. На 25 юли 1570 г., ден, нарочен за големия празник на кръвта, московчани, ужасени от тези необикновени съоръжения за измъчване, не смеят да отидат на мястото на екзекуцията. Обикновено жадни за силни усещания, те се спотаяват в домовете си. Търговците затварят магазините. Улиците опустяват. Всеки се страхува, че царят ще си отмъсти на Москва, както е отмъстил на Новгород. Злокобното шествие се придвижва в изоставен град. Времето е хубаво и топло. Биене на барабани известява пристигането на царя. Той се приближава на кон, във великолепно облекло. На врата му виси колчан, с позлатени стрели, а седлото му е отрупано с перли и смарагди. Придружава го големият му син. Зад него маршируват опричниците. След тях бавно се влачат повече от триста осъдени. Те са изнурени, раздрани, окървавени и очакват смъртта като избавление.
Иван стои под бесилките и се учудва, че площадът е празен. Той е приготвил такава показна екзекуция, че му е нужна публика, за да започне. Веднага заповядва на стражите си да съберат народа. Изгубил търпение, че са мудни, той лично тича из улиците и кани гръмогласно московчани на зрелището. За да ги насърчи, той им обещава, че няма да им се случи нищо лошо. Жителите са полууспокоени и излизат от дупките си. Тълпата бавно нараства. Няколко любопитни се покатерват на покривите. Когато публиката му изглежда достатъчно многобройна, Иван се провиква:
„Московчани, ще бъдете свидетели на мъчения, но тези, които наказвам, са изменници! Отговорете ми: справедлива ли е присъдата ми?“ Покорната тълпа реве: „Да живее царят! Смърт за враговете му!“
Царят тръпне от задоволство. Голямото представление започва с раздаване на милост. Неколкостотин затворници от Новгород са помилвани. Сред тях е Пимен, бивш архиепископ на града-мъченик: той ще бъде заточен в отдалечен манастир. Афанасий Вяземски не може да бъде екзекутиран, защото за жалост е умрял по време на предварителните изтезания. Алексей Басманов също не е сред осъдените. Иван е наредил на младия Фьодор Басманов да убие собствения си баща в затвора, за да спаси главата си. По същата причина Никита Прозоровски е промушил брат си. След което той им заявява: „Ти си отцеубиец! А ти братоубиец! И двамата сте заслужили смъртта си.“ Царят дава знак на палача да започне с тях, докато опричниците, развеселени от тази сполучлива шега, приветстват владетеля си, който наистина няма равен на себе си в тънкостите на жестокостта.