Най-сетне на 15 юни Иван приближава до Москва. По пътя той приема двама пратеници на Девлет-Гирей. Те още веднъж искат от името на хана да им върне Казан и Астрахан и символично му подаряват кама, в случай че пожелае да се убие от отчаяние. Но му връчват и писмо от господаря им.
„Опожарявам, опустошавам Русия, пише Девлет-Гирей, само за да отмъстя за Казан и Астрахан, без да мисля за сребро, за богатства, които за мен са само прах. Търсих те навсякъде: в Серпухов, дори в Москва: исках короната и главата ти. Но ти беше избягал и от двата града, а смееш да се хвалиш с величието си, страхливи и безсрамни княже! Вече познавам пътя към твоите владения. Скоро ще се върна, ако не освободиш посланика ми, когото безполезно държиш в плен, ако не направиш това, което искам от теб, и ако откажеш да ми се закълнеш във вярност от твое име, от името на децата ти и потомците ти.“
Вродената гордост на Иван би го накарала да отговори с библейски обиди на това предизвикателно послание. Но моментът му се струва неподходящ за нов сблъсък. Сдържайки надменността си, той изпраща на Девлет-Гирей „смирена молба“. В отговора си той иска примирие, обещава, че ще помисли за преотстъпването на Астрахан, и се съгласява да освободи кримския пратеник. Що се отнася до Астрахан, един от синовете на хана би могъл, добавя той, да бъде назначен за управител заедно с един болярин, посочен от царя. Това половинчато решение не задоволява Девлет-Гирей. Той настоятелно иска Казан и Астрахан без нищо в замяна. И предплата от две хиляди рубли върху годишния данък. Иван протака. Всъщност той смята само да печели време, за да мобилизира междувременно всички възможни резерви. Арогантен, когато се чувства по-силен, той умее да се покаже търпелив, раболепен и лукав, когато се съмнява в своите възможности.
Четиринадесета глава
Постелята на царя и тронът на Полша
Споровете на Иван с татарите му попречват да осъществи едно желание, което му е присърце след смъртта на втората му жена Мария: той иска пак да се ожени! Щом по южната граница настъпва сравнително спокойствие, той заповядва както при първия си годеж, да му доведат в Александровская слобода приятни девици без оглед на произхода. Пристигат повече от две хиляди, съпровождани от родителите си, дворяни, търговци или буржоа. Всички области на империята са представени. Кой би посмял да скрие дъщеря си от погледа на царя, ако не е ощетена от природата? Всяка е представена поотделно на Иван, който я разучава с критичен поглед, разпитва я, дава й оценка в ума си и я отпраща, за да се занимае със следващата. Отначало избира двайсет и четири, а от тях остава една дузина, която лекарите и акушерките преглеждат най-старателно. След този преглед, за който иска най-подробен доклад, царят за после си път сравнява красотата, пълнотата, косата, съблазнителността, обноските на последните кандидатки и дава предпочитанието си за Марфа Собакина, дъщеря на новгородски търговец. Докато се занимава с всичко това, решава да ожени и своя седемнайсетгодишен син Иван за една от дванайсетте избранички. Компетентен ценител в тази област, той му дава най-привлекателната девица, след тази, която е избрал за себе си. Тя е дъщеря на буржоа и се нарича Евдокия Сабурова. Незабавно бащите на двете победителки от обикновени граждани стават боляри. Но Марфа, царската годеница, няма никакво време да са радва на победата си. Няколко дни след големия избор тя се разболява. Въпреки че видимо слабее и едва се държи на краката си, Иван решава да се ожени за нея. Надява се, че ще се съвземе от прегръдките му.
Сватбата на царя става на 28 октомври 1571 г., а тази на сина му на 3 ноември. Уви! Брачното пиршество завършва със сълзи и гняв: Марфа издъхва на 13 ноември. Ковчегът й ще бъде положен до ковчезите на първите две съпруги на Иван във Вознесенския манастир. Царят незабавно заговаря за отравяне и търси кои биха имали полза от смъртта на младата му жена. Подозренията му падат право върху близките роднини на предишните царици, Анастасия и Мария. Той нарежда бързо следствие. Но вече знае кого ще накаже. Отмъщението му се стоварва върху шурея му, черкезкия княз Михаил Темрюк (или Темрюкович), който е набит на кол, след това върху Иван Яковлев и войводата Сабуров[1], които са бичувани, и най-сетне върху болярина Лев Салтиков, фаворита Василий Грязной, княз Гвоздев-Ростовски и върху много други дворяни, които са отровени по рецепта на пъкления доктор Елисей Бомелиус.