Иван остава вдовец за трети път и смутено се пита дали брачното му бъдеще не е окончателно провалено. И наистина според правилата на православната Църква, мъжът може да се жени само три пъти. Стоглавият събор изрично е заявил: „Първият брак е по закон, вторият се допуска, третият е закононарушение, четвъртият — безчестие“. Но Иван въобще не възнамерява да остане ерген. Той заявява, че не е имал никакъв плътски контакт с болната си жена, че тя е умряла девствена и че следователно Църквата може да счита последния му брак за недействителен. Това убеждение му дава сили и той се жени на 29 април 1572 г. за Ана Колтовска, дъщеря на придворен, без дори да иска благословията на епископията. След това свиква Църковен събор.
Тъй като митрополит Кирил е починал, Съборът се ръководи от Леонид, архиепископ на Новгород, алчен, раболепен и продажен духовник. Когато всички епископи се събират в Успенския събор, Иван се обръща към тях със следните думи:
„Зли люде погубиха с магиите си първата ми съпруга Анастасия; втората — черкезката княгиня, също издъхна отровена в мъчителни гърчове. Дълго се колебах, преди да се реша на трети брак, воден от нрава си и положението на децата ми, които още не са достигнали съзнателна възраст; младостта им не ми позволяваше да се оттегля от света, а да живея в него без жена, ми изглеждаше възмутително. Благословен от митрополит Кирил, дълго търсих съпруга, която най-накрая избрах след разумна преценка. Но омразата и завистта погубиха Марфа, която в действителност стана царица само на думи. Едва сгодена, тя загуби здравето си и две седмици след сватбата умря като девица. Отчаян, сломен от мъка, исках да се посветя на монашески живот; но след като си помислих за крехката възраст на децата си и окаяното положение на държавата, се осмелих да се оженя за четвърти път. Моля светите епископи да ми дадат своето опрощение и благословия.“
Трогнати до сълзи от разкаянието на могъщия владетел, духовниците дават благословията си, но му забраняват да влиза в църква до Великден и му нареждат, когато влезе, една година да застава сред каещите се, а на следващата година сред вярващите, „освен в случай на война“. От друга страна, да не би някой от простолюдието да се изкуши от незаконното поведение на царя, Съборът заплашва с анатема този, който би пожелал да сключи четвърти брак. Актът за опрощение е подписан от трима архиепископи, шестнайсет епископи, няколко архимандрити и игумените на най-известните манастири. След като по този начин са облекчили угризенията на Иван, те пристъпват към избора на нов митрополит. С тази титла е удостоен Антоний, архиепископ на Полоцк.
Иван е толкова доволен от новата си съпруга, че решава да я заведе на сватбено пътешествие в града, който неотдавна е опустошил: Новгород. Той дори и не помисля, че новгородчани могат да му се сърдят за клането, на което е подложил града. След като е простил на оцелелите, те трябва да са изпълнени с благодарност към него. Двамата сина на царя и фаворитите му придружават съпружеската двойка. С пристигането си те виждат мъртъв град, в който три четвърти от населението го няма. Все още изтерзани от катастрофата през 1570 г., жителите се боят от това ново посещение на царя. Какво още ще измисли за тяхна зла участ? Само духовниците го посрещат с радост. Леонид, архиепископът на Новгород, е негово творение. Иван обича да обсъжда с него неясни богословски проблеми и да дирижира с пиката си църковния хор. Но истинската причина за присъствието му в Новгород е намерението му да сключи примирие с Швеция, чиито владения Магнус напада от известно време. Още един път той има нужда от всичките си въоръжени сили, за да окаже съпротива на новата заплаха от татарско нашествие. Според сведенията на неговите шпиони, Девлет-Гирей „не е разседлал конете си“ и се готви да поеме наново към Москва. Разбира се, в името на честта Иван би трябвало да остане в едва вдигналата се от пепелта столица, за да подкрепи с присъствието си духа на населението. Но както винаги, той мисли най-напред за личната си безопасност. Според него, ако ханът стигне до Москва, никога няма да продължи до Новгород. И царят заповядва да докарат в новото му убежище четиристотин и петдесет коли, натоварени със съкровища, а на генералите си нарежда да се приготвят да задържат татарите на бреговете на Ока.
Междувременно едно изключително важно събитие го преизпълва с радост: на 18 юли 1572 г. умира Сигизмунд-Август, без да остави мъжки наследник. Това обстоятелство предоставя на Русия възможност да получи Полша и Литва чрез подставен владетел. Няма съмнение, че ако действа умело, Иван би могъл да бъде приемлив претендент и да си осигури двойната корона. Той незабавно написва лицемерно писмо, за да засвидетелства скръбта си от смъртта на Сигизмунд-Август, последният от Ягелонската династия. Но той няма време да задвижи пионките в тази посока. Както се е опасявал, Девлет-Гирей и неговите татарски орди тръгват по обичайния път, намират брод на река Ока, успяват да заблудят бдителността на русите, преминават реката и заплашват Москва. Новината стига до Иван на 31 юли и вместо да изпрати подкрепления в столицата, той бездейства и проклина некадърните си генерали. Но княз Воротински, изтегляйки ненужните отряди от левия бряг на Ока, се впуска след неприятеля, успява да го настигне и на 1 август на петдесет версти от Москва влиза в смъртоносна битка. Армията на хана наброява сто и двайсет хиляди души. По-малобройната войска на Воротински се ръководи от страха, да не би още веднъж старият град, символ на православната вяра и националната традиция, да бъде осквернен. Русите се сражават отчаяно. Отначало започват отдалеч със стрели, после влизат в ръкопашен двубой, превърнал се в яростно стълкновение на крещящи мъже и цвилещи коне. Докато изходът от схватката е все още несигурен, Воротински, обхождайки в тил вражеските позиции, напада ариергарда на неприятеля. Артилерията му обстрелва противника с ураганен огън. Привечер от сто и двайсет хиляди татарски бойци, остават само двайсетина хиляди. Девлет-Гирей отстъпва, изоставяйки на русите шатрите, багажа и дори знамето си. Съобщавайки на царя за победата, пратениците на Воротински му връчват като трофей два лъка и две саби, собственост на хана. Избавен от тревогите си, Иван нарежда да бият камбаните и да отслужват благодарствени литургии денем и нощем в продължение на една седмица.