Със смесено чувство на гняв и облекчение Иван научава окончателния избор на поляците. Диетата, след продължителни и отегчителни спорове, решава да избере французина Анри дьо Валоа, Анжуйски херцог. По този начин Полша и Литва се изплъзват на царя, който се е показал твърде арогантен и се е поскъпил в обещанията, за да спечели избирателите. Но той е твърдо убеден, че скоро ще му се предостави нова възможност в това отношение.
[1] Последният няма нищо общо с бащата на снахата на Иван, който също се нарича Сабуров. ↑
Петнадесета глава
Стефан Батори
Премахването на опричнината се съпровожда с непрестанни борби между висшите сановници за правото им на първенство. В армията един офицер, чийто баща или дядо е бил войвода от центъра, не иска да зависи от войвода, чийто баща или дядо е командвал само авангарда или ариергарда, левия или десния фланг. Също така в двора всеки изтъква произхода си, за да не отстъпи на някой новодошъл. Царят е уморен от ролята си на арбитър в тези дребнави кавги. Най-често той прави справки в регистрите и обосновава решението си по старшинство. Но понякога, както в случая с Борис Годунов, налага волята си, без да даде никакво обяснение на обкръжението. Когато един министър на херцог дьо Курланд пита посланика Сукорски как русите могат да търпят тиран като Иван IV, дипломатът отговаря: „Ние винаги сме предани на царете си, независимо дали са добри или жестоки.“ Това благоговение пред владетеля учудва всички чужденци, поканени на открит прием. Руското правило е да се заслепи посетителя с пищността на костюмите и строгото спазване на етикета. Когато царят отива на църква, той ходи бавно, облягайки се на дълъг позлатен бастун, облечен е в златоткана дреха, наподобяваща стихар, отрупана със скъпоценни камъни, и носи на главата си блестяща тиара, украсена със самурени кожи. Във великолепието му има нещо папско. Той се придружава от четирима болярски сина, които са облечени със сърмени дрехи, подплатени с хермелин, обути са с бели ботуши и носят сребърна брадва на рамо. Зад тях се ниже дълго шествие от боляри в разкошни одежди. След богослужението те се преобличат, за да седнат на трапезата и по този повод не пропускат да покажат на гостите разкошното си бельо. Всъщност тези костюми и това бельо идват от гардероба на царя и се връщат в него след угощението. Това се прави, с цел да се припомни на дворяните, че всичко на тази земя принадлежи на монарха. Церемониалът по време на пира също способства да се създаде впечатление за всемогъщество. След като са насядали около царя, сътрапезниците, сковани в мистична почит, очакват първия му жест. Той започва с раздаване на хляб и сол. На болярите е възложено разпределението и всеки, който получи дела, си става и поздравява. След това царят нарежда на всеки чужденец да се донесе голяма чаша с вино от негово име и отново всички се изправят. Когато идва ред на месните ястия, се повтаря същият ритуал. След като си сервира, царят раздава плувнали в сос парчета месо на няколко изтъкнати личности. Служителите казват на всеки: „Царят ви изпраща това“ и всеки става отново, за да му благодари. Когато царят пие за здравето на някого, което става често, той най-напред прекръства три пъти чашата, подадена му от виночерпеца; един дворянин, седнал до него, предупреждава госта за честта, която му е оказана, и всички скачат на крака и свеждат глава. Безкрайно продължават благодарностите към господаря за виното и храната. На него дължат всичко. Сътрапезниците са му задължени за цял живот. Заради тези неуморно повтарящи се ритуали угощенията продължават понякога пет часа. На трапезата се поднасят петли с джинджифил, печени лебеди, жерави с подправки, обезкостени кокошки, пилета със сметана, патици с краставици, зайци с ряпа, мозък от лос, пълнени риби и всякакви видове млини. Над тази лавина от храни се носи силна миризма на чесън, шафран, лук и кисело мляко. Всички ядат с пръсти и поставят костите в златни чинии. Сос тече по брадите, червендалестите лица лъсват, гласовете леко се повишават. Задължително е гостите да уважат всички стакани, които им изпраща царят и някои се напиват до припадък. В стомасите им се смесват медовина, вина от Франция, Рейн и Малвоазия, водка и квас. А често, когато станат от трапезата, за да се приберат у дома, Иван им изпраща в знак на приятелство още алкохол и ястия, и те трябва да погълнат всичко в присъствието на служителите, които са им ги донесли. В двора, както и в домовете на дворяните, яденето и пиенето без мярка са най-голямото развлечение. Всеки християнски празник минава през корема. Колкото до стомашните смущения след гуляите, царят, подобно на поданиците си, се отнася към тях с пренебрежение. За да се излекуваш, от каквато и да е болест, най-добре е да гаврътнеш чаша с ракия, наложена с чесън или черен пипер, да изядеш парче лук, да отидеш на баня и добре да се изпотиш. Въпреки че слуша английските си доктори, царят не пренебрегва и руските лекове. Способен да изяде и да изпие невероятни количества, той смята, че силата на мъжа зависи от храните, които поглъща.