Решението да заеме отново мястото си, след като е изгонил глупавия Симеон, се дължи на загрижеността му за делата в Полша. Веднага след избора си Анжуйският херцог се е заклел в Париж, в Парижката Света Богородица, да пази свободата на Полша. Но е изчакал шест месеца, преди да отиде във Варшава за коронацията. Като страстен католик, той не желае да се закълне, че няма да пречи на други вероизповедания в царството си. Поляците го задължават да произнесе тези думи, преди да поеме скиптъра. Той се примирява, но е раздразнен. Напудреното и напомадено френско конте не се чувства добре сред тези груби и горделиви шляхтичи. За него казват, че не знаят дали да го наричат крал-жена или кралица-мъж. Очевидно и те са недоволни от него, както и той от тях. Херцогът с облекчение научава за смъртта на брат си Шарл IX. Тази навременна смърт го връща, така да се каже, на Франция. Той тайно се измъква през нощта и яздейки в галоп, стига до Париж и се качва на трона под името Анри III. Разбира се, въпреки молбите на бившите си поданици, отказва да се върне в Полша. Диетата го отстранява тържествено от поста му през май 1575 г.
Поляците отново трескаво търсят цар. Интригите се възобновяват, както и подкупите и надпреварата в обещанията. Възползвайки се от безредиците в страната, татарите опустошават Украйна. Това обстоятелство кара полските дворяни да ускорят решаването на въпроса. Още веднъж Иван отпада поради своята неотстъпчивост. В крайна сметка на 12 декември 1575 г. Диетата, след като не може да разреши дилемата, избира двама крале: германския император Максимилиан и принц Стефан Батори Унгарски. Но Максимилиан е болен и не може да дойде за коронацията. Решителният и буен Стефан се втурва към Краков, омайва избирателите с енергичните си думи и укрепва още повече шансовете си, сключвайки брак с Ана, дъщерята на покойния крал Сигизмунд-Август. Двойката е коронясана на 1 май 1576 г. А на 12 октомври същата година съвсем своевременно Максимилиан издъхва.
Следователно вече има само един крал на Полша — Стефан Батори. Той е четирийсет и три годишен и е човек с характер, набожен, храбър, има солидни военни познания и обича справедливостта и властта. Най-напред си купува мир с исляма, плащайки данък на султана. След това, през ноември 1576 г., изпраща посланици при Иван, който ги приема с гордо великолепие, седнал на трона, а до него сина му — младият царевич. И двамата са облечени в златни дрехи. Болярите седят на пейки в залата за аудиенции. Множество придворни е запълнило преддверието, галериите и стълбите. Отвън площадът е почернял от народ и въоръжените стрелци едва го удържат. Тази демонстрация на разкош и сила очевидно трябва да впечатли пратениците на Стефан Батори, който е обикновен войник. Но посланиците се държат гордо. Писмото на техния крал, което връчват на Иван, го разгневява, защото неговият автор не благоволява дори да го нарече цар, не използва титлите велик княз на Полша и Смоленск, а назовава себе си владетел на Ливония. Естествено Стефан Батори заявява, че е готов да съблюдава тригодишното примирие, сключено между Русия и Полша, „до уговорения срок“. Но не обещава нищо за в бъдеще. Иван отговаря хладно, че ще счита краля на Полша за свой брат, едва когато последният, един „обикновен трансилвански войвода“, се откаже от претенциите си към Ливония и се съгласи да го нарича в посланията си „цар на Русия и велик княз на Смоленск и Полоцк“ (все тази мания за титли). С тези думи той отпраща посланиците, без да ги покани на вечеря, но им връчва писма за мирно, сигурно и спокойно завръщане в страната им.