Внезапно в началото на 1578 г. Иван научава, че Стефан Батори е подписал с Швеция договор за отбрана и нападение за превземане на Ливония, като река Нарва ще бележи бъдещата граница между двете държави. Операциите започват незабавно. Литовците изпращат в знак на приятелство бъчви с ракия на офицерите от Дунабург, а когато целият гарнизон се е напил, те разбиват вратите на крепостта и избиват русите. Венден също пада в ръцете на нападателите, които щурмуват в полунощ и изненадват заспалите стражи. И накрая полската армия, командвана от Андрей Сапех и шведската армия, предвождана от Бое, разбиват войските на княз Голицин. Шест хиляди руси падат на бойното поле. Артилеристите се самоубиват, за да не се предадат. Навсякъде се водят боеве, но едва през юни 1579 г. вестоносецът Венцеслав Лопатински връчва в Москва декларацията за обявяване на война, подписана от Стефан Батори. Този документ, напечатан на няколко езика на пресите, които следват армията, съдържа историческо изложение, изпълнено с дати, иронични намеци за претенциите на Иван, който твърди, че е наследник на Цезар-Август, и обещанието, че невоюващите и техните имущества няма да бъдат засегнати от войната. И наистина полската армия, наброяваща около двайсет хиляди души, се подчинява на много строга дисциплина. Съставена главно от чужди наемни войници (руси, унгарци, французи, англичани, италианци, белгийци, шотландци), тя въпреки това е много сплотена и ефикасна. Руските войски са приблизително пет пъти по-многобройни от войските на противника. Но московската армия е лошо въоръжена, слабо подготвена и в битките е по-слаба от войските на упорития Стефан Батори. От едната страна стои една безредна, азиатска войска, разединена от съперничеството между генералите, а от другата — модерна европейска армия, в която участват войници от всички страни с добре подбран офицерски състав и придружена от писари и печатари. Макар и да са от едно семейство, двата народа представляват два различни свята, исторически съперници. Техният сблъсък е сблъсък на две цивилизации. Под полските знамена латинският Запад се впуска да завладее славянския Изток.
В началото на август 1579 г. Стефан Батори обсажда Полоцк. Под непрекъснатия артилерийски обстрел дървените укрепления са разбити, къщите — опожарени, и градът пада след триседмична съпротива. Една руска армия, изпратена в подкрепа, отказва да се сражава на открито бойно поле, затваря се в крепостта Сокол и се опитва да прекъсне снабдяването на врага. Но Сокол е превзет след ожесточена борба. Красной и Стародуб също капитулират. Пред тези редуващи се поражения Иван, който е разположил генералния си щаб в Новгород, бързо се оттегля в Псков. Сред тази лавина от лоши вести има и едно слабо утешение: опасният „Ханибал“, водач на партизаните, е пленен, отведен в Псков и екзекутиран. Но самият Стефан Батори продължава да напредва и славата му на великодушен владетел го предшества и той печели сърцата на населението. Казват, че е самата справедливост. Сдържан, смел и скромен, той спи на сламата с войниците си, храни се с тях, не носи ръкавици и мрази да обува чорапи. Умее да подбира офицерите си; хората му го обожават; думата му е тежка и достолепна като молитва. Иван решава, че един толкова добродетелен принц не може да бъде безчувствен към езика на сърцето. Преминавайки от арогантност към смирение, той го моли да изпрати посланици, за да обсъдят един разумен мир. Стефан Батори отказва и настоява преди всичко да бъде освободен Венцеслав Лопатински, първият му емисар, когото царят е хвърлил в затвор. Иван покорно изважда поляка от килията и го кани на своята трапеза. После, потискайки напълно гордостта си, изпраща при побеждаващия противник делегация за договаряне от петстотин великолепно облечени сановници. По пътя те научават, че Стефан Батори не само не мисли да преговаря, а е тръгнал отново на поход с осемнайсет хилядна армия. Огорчени, парламентьорите се връщат обратно и съобщават на царя за неуспеха на своята мисия. Иван чувства над главата си полъха на поражението.