Шестима боляри с помощта на преводачи отговарят на папския легат и при най-малкото затруднение тичат да се съветват с царя. Когато заседанието се възобновява, те четат един след друг дълги листове, в които са отбелязани грижливо съставените отговори на царя. Всеки четец започва изложението си, позовавайки се на Светата Троица и изброявайки всички титли на Иван. Посевино ги изслушва трийсет и шест пъти по ред, прикривайки нетърпението си с любезно изражение. След това той трябва да изтърпи и кавгите на преводачите, които спорят за смисъла на текста и взаимно се обвиняват, че не предават точно мисълта на Негово Величество. В продължение на един месец усърдно разговарят, без да се разбират, разменят бележки и плуват в мъгла. Понякога царят кани Посевино на частен разговор. След като легатът целуне пръстите му в знак на почит, царят си измива ръцете в златен леген, за да изчисти от кожата си нечистотията, оставена от устните на един еретик. После с хитрост и упорство защищава своите позиции, хвали заслугите на папата, подробно обяснява какви предимства ще извлече християнският свят от прекратяването на войната между Русия и Полша, но не продумва дума нито за кръстоносния поход срещу Турция, нито за сближение между двете Църкви. Той се държи твърдо, защото отдавна очаква новината за поражението на Стефан Батори пред Псков. Знае, че нападателите нямат провизии, муниции и пари. Не е ли настъпил моментът да покаже, че няма намерение да отстъпи? В средата на септември йезуитът разбира, че при русите само си губи времето, и решава да опита при поляците. „Ще отидеш при крал Стефан, казва му царят на сбогуване, ще го поздравиш от нас и като завършиш преговорите за мир според заповедите на папата, ще се върнеш, защото присъствието ти винаги ще ни е приятно заради този, който те е изпратил, и верността ти към нашите дела“.
Когато Посевино стига в полския лагер пред Псков на 5 октомври 1581 г., Стефан Батори, въпреки лошото състояние на войските си, поддържа всичките си териториални претенции. Но все пак се съгласява да не иска обезщетение. Съзнавайки, че е изчерпал всички дипломатически средства, йезуитът пише на 9 октомври на Иван и го съветва да започне преговори колкото се може по-бързо. Иван, уморен от войната, приема да изпрати пълномощници при врага. Те се срещат с полските парламентьори в разрушеното село Киверова Горка на петнайсет версти от Заполски Ям. Заседанията протичат в бедната колиба на Посевино. Седят на пейки между импровизиран олтар и мангал, чийто пушек излиза от една дупка в покрива. В края на заседанието представителите на двете страни приличат на коминочистачи. Йезуитът играе ролята на арбитър. Поставил е поляците от дясната, а русите от лявата си страна. Преводачът стои прав. Разискванията са така бурни, че неколкократно поляците излизат стремително навън и крещят, че повече няма да стъпят в този капан. Един ден, изчерпал търпението си, Посевино сграбчва член на руската делегация за копчето на кожуха, разтърсва го здраво и го изхвърля навън. Но след продължителни разправии в крайна сметка постигат разбирателство. На 15 януари 1582 г. е подписано примирие за десет години. Русите изоставят цяла Ливония и Полоцк; поляците се оттеглят от руските градове, които са превзели. За царя това е пирова победа. Всъщност той се отказва от това, което преди три месеца е пожертвал. Заплахите на враговете не са му отнели нищо повече. И въпреки това той е дълбоко засегнат. След двайсетгодишна борба, когато най-сетне е мислел, че Бог е чул молитвите му, Русия се оказва, както някога, без достъп до Балтика и до Западна Европа.