А тази Западна Европа не престава да спохожда мислите му. Той хем се страхува да не се увлече по чуждестранните нововъведения, хем тайно хвърля поглед към тях. Чувства едновременно гордост, че е руснак, и срам, че страната му е изостанала от другите. Установява, че в сравнение с Франция, Италия, Англия, Германия, Испания, Полша, където процъфтяват изкуството и литературата, хуманизмът и религиозните спорове, неговата родина се е сковала и се е вторачила в своето потънало в прах минало. По времето, когато в другите краища на Европа четат Чосър и Вийон, Петрарка и Бокачо, Данте и Ариосто, Рабле и Ронсар, нито един писател не надига глас в Московското царство. Ужасът от светските удоволствия, насаждан от православната Църква, задушава всяко желание за оригинално творчество. Само архитектурата се е измъкнала от тази черупка. Живописта, скулптурата, музиката, литературата са забранени от духовенството. Въображението на художниците се освобождава, спазвайки строги правила, единствено в иконописта, а създателите на былини се задоволяват с народните песни и приказки, които са единствените носители на поетичното мислене. Огромната руска земя е потънала в духовна тъма. Някакво тромаво вцепенение й пречи да разсъждава и да се изразява. Но когато първата типография, обслужвана от датски специалисти, е разрушена в Москва от народа, който се е разбунтувал срещу „дяволските работници“, Иван нарежда да се построи нова печатница в Александровская слобода. Печатните книги са много малко и имат религиозен характер. Дори внесените от чужбина произведения са рядкост. Според един опис от 1578 г. изключително богатият Строганов притежавал общо двеста и осем книги, от които само осемдесет и шест печатни. Митрополит Макарий, неуморен полиграф, е събрал в дванайсет огромни тома няколко жития на светци, творенията на Отците на Църквата, пътеписи. Самият Иван сътрудничи в някои от тези хроники. Закърмен с черковния старославянски, той има леко перо и богато въображение. Личната му библиотека се състои от Библията, часослови, псалтири, прочутия Домострой и от Четиминеи, поредица от поучителни текстове за всеки ден от месеца, свързани с живота на светията, посочен от календара. Но той е чел и светски текстове, „Илиада“, „Одисея“, всичко, което му е попадало подръка. Надарен с изключителна памет, той изпълва посланията си с препратки и цитати. Иска да бъде най-образованият човек в Русия. И може би наистина е такъв. За него въпросът остава поставен както в културен, така и в политически план. Как руснакът да остане руснак по душа, без да пренебрегва интелектуалното развитие на света? Как да поеме към бъдещето, без да загуби всичко придобито от миналото? Пред тази дилема правилото на царя е неотменимо: да не се доверява на Европа, но да краде оттук-оттам по някоя искрица. Ще дойде ден, мисли той, когато, след като усвои всички познания на съседите си. Русия ще господства над тях с гения на своите хора на изкуството и своите учени, без да изостави националните си традиции.
[1] Тя ще умре едва в 1626 г. ↑
[2] Петър Велики ще прояви същия вкус към подобни пародии, живеейки в малка дървена къща, докато фаворитът му Меншиков се разполага в двореца, или представяйки се за обикновен дворянин по време на „голямото си посланичество“ в чужбина, или отдавайки почит на Ромодановски, седнал на трона и маскиран като Цезар. ↑
[3] Амалек: крал на амалекитите, „враг на Йехова“; Максенций: ожесточен противник на първия християнски император Константин. ↑