Придворните повеждат Посевино към църквата. Дали насила ще го вкарат в тази пещера на схизмата? Той предварително потръпва от ужас. Несъмнено Иван би искал да покаже на поданиците си тържеството на тяхната религия. Какво чудесно зрелище би било за тях, ако този папски пратеник се поклони пред православния митрополит! Но в последния момент Посевино, рискувайки всичко, се измъква от придворните и се скрива сред тълпата. Осведомен за случилото се, царят размисля, потрива чело и казва: „Той е свободен да действа по своя воля.“ Но категорично му отказва правото да открие католическа църква в Москва, въпреки че някога е разрешил да се построи лутеранска църква и калвинистки храм.
Посевино не успява и когато предлага на царя да изпрати в Рим млади „образовани“ руси, да научат латински, италиански, модерни науки и да преподават руски. Това странно предложение стъписва Иван. Разбира се, той е готов да приеме в Русия няколко образовани чужденци, при условие че не се намесват в политиката. Но цялото му същество се бунтува при мисълта да изпрати руси да се учат в чужбина. Твърде добре знае, че там те ще възприемат европейските нрави и идеи. След завръщането си ще донесат в Русия чумата на безпорядъка, свободомислието и изкълчените моди на западния свят. Истинският русин си стои у дома. За него преминаването на границата е равно на измяна към родината. Посевино не настоява.
Но до края на престоя си към него ще се отнасят с голямо уважение. Когато го водят при царя, стражите, наредени в две редици, му отдават почести. Той напуска Москва на 11 март 1582 г., натоварен с подаръци за Светия отец и придружен от Яков Молвянинов, когото Иван изпраща във Виена и Рим. Този нов посланик носи писмо за папата. В него се казва, че Русия е готова за общ кръстоносен поход срещу османците, но се премълчава въпросът за обединението на двете Църкви.
Малко по-късно в Москва пристигат полски пратеници, за да се разменят окончателните подписи. Приключил с това и вече уморен, Иван решава да сключи мир и с Швеция. Примирието е подписано на следващата година. Царят отстъпва на тази страна Естония и всички руски владения от Нарва до езерото Ладога.
Но по странното движение на махалото на съдбата на този двоен неуспех на запад отговаря победоносно завоевание на изток. И това завоевание се извършва в известна степен без знанието на Иван. След присъединяването на Нижни-Новгород през XIV в. великите московски князе са предприемали военни походи в Сибир, огромна територия, ледена, неизследвана, слабо населена, но богата на метал, скъпоценни камъни и кожи. В 1558 г. Иван е преотстъпил на рода Строганов, който експлоатира мините отвъд Урал, собственост за вечни времена върху обширна област по бреговете на Кама и му е дал изключителната привилегия да наема войници, да притежава топове, муниции, да строи крепости срещу татарите и другите местни жители и да раздава правосъдие. В замяна на това Строганови са обещали да не разработват сами сребърните, медните и калаените находища, които тепърва ще да открият, и да съобщават за съществуването им в Хазната. Освободени от данъци, зависещи единствено от волята на царя тези свръхбогати магнати на колониализма основават редица укрепени градове и създават армия, съставена от казаци, черемиси, башкири и ногайци. Те наемат десет хиляди работници и пет хиляди крепостни в различните си предприятия. Разтревожен от разрастващата се дейност на своите съседи, хан Кучум от Сибир нарежда на племенника си Махметкул да опустоши руските владения. Незабавно Симеон Строганов прибягва до помощта на двама казашки предводители: дръзкият атаман Ермак Тимофеевич, вожд на банда смелчаци, и Иван Колцо, осъден задочно на смърт за ограбване на кервани, и ги поставя начело на войска от около хиляда души, по-скоро разбойници, отколкото войници.
На 1 септември 1581 г. Ермак потегля да премине през Урал. За няколко дни ордите на Махметкул, въоръжени с лъкове и стрели, са избити с аркебузи и артилерия. През октомври столицата Сибир пада в ръцете на русите. Но татарският хан на Пелим нахлува в Пермска област, където войводата се оказва в затруднено положение. Той иска подкрепление от Строганов, който се извинява и заявява, че войските му са отвъд Урал с Ермак. Войводата се оплаква в Москва, Иван се разгневява и изпраща на Строганов заплашително писмо:
„Вие сте си позволили да се обърнете към изгонени казаци, истински разбойници, и сте ги изпратили да воюват в Сибир. Това начинание, което може да разгневи княза на Пелим и султан Кучум, е предателство, за което заслужавате най-строго наказание… Ако в бъдеще Перм продължава да бъде нападан от княза на Пелим и султана на Сибир, ще ви наложа цялата тежест на моята немилост и ще наредя да обесят всички предатели казаци.“