Славянска беседа е мирна ограда,
за дружба сърдечна,
страстта тук немей.
Тук българин с сърбин и чех със словак,
хърватин с словенец и русин с поляк
по братски живей.
Беди ли, тъги ли сърце ти налягат,
ил’ бури житейски душата ти стягат —
в Беседата, знай,
ще найдеш покой или в реч сладкодумна,
ил’ в братския кръг в веселба многошумна,
тъга тук не трай.
За знанье ли жажда, славянино сещаш —
тук книги те чакат, приятели срещаш —
развивай умът.
Ил’ търсиш ти шум, развлечения свесни —
тук музика има, и танци, и песни —
насищай слухът.
Дойдете, славяне, сплотете се, братя,
в този мирния храм, в тези чисти обятия
тук има живот.
— Сбогом, господа. — Сбогом, господин Бомбардек. — Тази година ще се качим ли на Мусала? — попита весело на излизане Бомбардек. — Разбира се. То се знай. О, да, да! — извика въодушевено компанията.
— А propos, господа — каза Бомбардек на излизане, — онзи ден една бедна вдовица съжаляваше, че не дала дъщеря си да се учи за певица, а я омъжила, та я поробила млада-зелена. „Да беше отишла в странство да се учи, може би щеше да й проработи честта, та някой път даже в Славянска беседа да пее.“
Разбирате ли, господа! Даже в Славянска беседа! Видите ли как нашето общество високо цени вече Беседата! Сбогом!
София, 23 март 1895 г.