и се разширяваха удължените пламъци на свещите,
хвърляха пушека си върху лакировката
и караха да мърдат изображенията на тавана.
Грамадни водорасли, нахранени с бакър,
пламнали в зелено и оранжево, оградени от цветен камък,
в чиято тъжна светлина плуваше изваян делфин.
Над старинната камина беше показано,
сякаш прозорецът разкриваше отвън една горска сцена,
превъплъщението на Филомена, от варварския цар
тъй грубо насилена, и въпреки това славеят
изпълваше цялата пустош с неприкосновен глас,
и тя все още викаше, и думите следваха —
чуруликане за мръсни уши.
И други посърнали отломки от времето
бяха разказани върху стените; втренчени фигури,
удължени и удължаващи, затваряха стаята.
Стъпки отекваха по стълбището.
Под пламъците, под четката косата й,
разпръсната на свирепи остриета,
ту се изтичаше в думи, ту диво се успокояваше.
„Тази вечер нервите ни са зле. Да, зле. Стой при мен.
Говори ми. Защо никога не говориш? Говори!
За какво мислиш? Какво мислиш? Какво?
Никога не знам какво мислиш. Мисли!“
Аз мисля, че ние сме в алеята с плъховете,
където мъртъвците губят костите си.
„Какъв е този шум?“
Вятърът под вратата.
„Какъв е сега този шум?“
Нищо срещу нищо.
„Ти не знаещ нищо? Не виждаш нищо?
Не помниш нищо?“
Аз помня,
той има бисери вместо очи.
„Жив ли си, или не си? Нищо ли няма в главата ти?“
Но — ОООО, тази Шекспирова дрипа —
тя е така елегантна.
„Какво ще правя сега? Какво да правя?
Аз ще хукна ей тъй, както съм, ще вървя по улиците,
ей тъй, с невчесана коса. Какво ще правим утре?
Какво изобщо ще правим?“
Топла вода в десет.
И ако вали, покрита кола в четири.
И ще играем една игра на шах,
притискайки безмиглени очи и чакайки да се почука на вратата.
Когато демобилизират мъжа на Лил, казах аз,
не исках да смекчавам думите си, казах и го самият аз
ПОБЪРЗАЙТЕ МОЛЯ ПРИКЛЮЧВАМЕ
Сега Алберт се връща, раздвижи си малко ума.
Той ще иска да знае какво си направила с парите, които ти даде,
за да си направиш изкуствени зъби. Той ти ги даде, аз бях там.
Ти вече си ти извадила всичките, Лил, и сега имаш много хубав комплект,
каза той, кълна се, просто не издържам, като те гледам.
И аз също ле мога, казах аз и си помислих за бедния Алберт,
гой изкара четири години в армията, гой иска сега да си живее добре
и ако ти не му го осигуриш, ще се намерят други, казах аз.
О, ще се намерят ли, каза тя. Положително, казах аз.
Тогава ще зная кому да бъда благодарна, каза тя и ме загледа в лицето
ПОБЪРЗАЙТЕ МОЛЯ ПРИКЛЮЧВАМЕ
Ако това ни се нрави, ти ще се състариш от тази работа, казах аз.
Други ще го оценят, ако ти не можеш.
Но ако Алберт се махне, не казвай, че не са те предупреждавали.
Засрами се, казах аз, виж се колко стара изглеждаш.
(А тя е само на трийсет и една.)
Какво да правя, каза тя и лицето й се удължи,
това е от хаповете, които гълтам, за да се отърва, каза тя.
(Тя вече имаше пет досега и едва не умря при младия Джордж.)
Аптекарят каза, че всичко било наред, но аз вече не съм същата.
Ти си една глупачка, казах аз.
Добре де, ако Алберт не те оставя на мира, така и трябва да бъде, казах аз.
Защо се жениш, щом не искаш деца?
ПОБЪРЗАЙТЕ МОЛЯ ПРИКЛЮЧВАМЕ
И тази неделя Алберт си беше вкъщи, те имаха топъл пушен бут
и ме поканиха на вечеря, и го бяха направили много хубав, топъл.
ПОБЪРЗАЙТЕ МОЛЯ ПРИКЛЮЧВАМЕ
ПОБЪРЗАЙТЕ МОЛЯ ПРИКЛЮЧВАМЕ
Лека нощ Бил. Лека нощ Лу. Лека нощ Мей. Лека нощ.
Та та. Лека нощ. Лека нощ.
Лека нощ, госпожи, лека нощ, мили госпожи, лека нощ, лека нощ.