— Мислиш ли наистина — попита той, — че леля ти и чичо ти няма да имат нищо против да остана тук? Можеш ли да ги попиташ?
— Не сега — отвърна Вечерна звезда. — Леля Марта разговаря със звездите. Разговаря цяла сутрин. Но можем да я попитаме по-късно — или чичо, когато се върне от лагера.
17.
Той се почувства стар и самотен. За първи път от години се почувства самотен и за първи път въобще изпита усещането, че годините му тежат.
— Чудех се дали да ти кажа. Може би не трябваше да ти казвам, Джейсън, макар че трябва да знаеш. Те бяха толкова учтиви и разбрани — каза Марта.
— Дори малко се забавляваха — отбеляза той.
— Не мисля така — каза му тя. — Но не мога да си обясня защо си толкова разтревожен. Разбира се, че за тях Земята не може да е това, което е за теб. Някои от тях изобщо не са били тук. За тях Земята е само една стара, красива приказка. Всички те подчертаваха, че не възнамеряват да се върнат и да останат. Пътуването може да е просто само за да задоволи любопитството им.
— Работата е, че в действителност не ги е грижа — рече Джейсън. — Те имат звездите. За какво им е Земята? Както казваш, тя е само приказка за тях. Мислех да свикам конференция — някои от старите и доверени приятели и някои от по-младите, с които сме близки.
— Това все още е добра идея — увери го Марта. — Сигурна съм, че ще дойдат. Мисля, че всички ще дойдат, ако наистина се нуждаеш от тях. Може да е за добро. Толкова много нови неща са научили. Ние дори не можем да си представим колко.
— Не можем да разчитаме много на онова, което са научили — каза Джон. — Сумарно, те са придобили наистина много знания, откакто са заминали към звездите. Общата сума от познанията им сигурно е колкото или много по-голяма от всичко, което сме знаели на Земята преди преселването на хората. Но това знание е повърхностно. Те просто са научили фактите. Дали нещо е възможно и дали определено действие е с предсказуем ефект. Но те не са придобили истинско разбиране за нещата, защото не са си задавали въпроса какви са причините за онова, което се случва. И макар да знаят много странни, невъобразими неща, ползата им е нищожна, защото не могат да се възползват от тях. А и много от придобитите познания са лишени от какъвто и да е смисъл за човека, тъй като са непонятни за нас. Голяма част от тях са толкова чужди на човешката представа за вселената, че не могат да бъдат разбрани, преди човек да овладее гледните точки на извънземните и интелекта, който притежават…
— Няма нужда да продължаваш — прекъсна го Джейсън с горчивина. — Знам колко е безсмислено.
— Не исках да го изтъквам, защото знам, че няма да ти хареса. Но ако се случи най-лошото, ти и Марта можете да отпътувате към звездите.
— Джон, знаеш, че не мога да направя това — каза Джейсън. — А мисля, че и Марта няма да може. Земята е всичко за нас. Живяхме на нея толкова дълго. Станала е твърде важна част от нас.
— Често съм се питала, а и с толкова много хора съм говорила и те са ми разказвали разни неща, но ако се стигне до заминаване, мисля, че не бих могла да тръгна.
— Виждаш ли! — възкликна Джейсън — Ние просто сме двама стари егоисти.
И това си е самата истина, помисли си той. Егоизъм е да се вкопчиш в Земята, да претендираш, че е твоя, че цялата е твоя собственост. Когато поразсъждава, човек си казва, че хората имат право да се върнат на Земята, ако това е желанието им. Те не са напуснали Земята по своя воля. Те бяха похитени и отведени от нея. Ако можеха да намерят обратно пътя към дома, не съществуват законни и морални основания да се попречи на завръщането им. Най-лошото във всичко това, според него, щеше да е настояването им да споделят с останалите на Земята всичко, което са научили и придобили, всичките си технологични постижения, всичките си нови блестящи концепции, цялото си познание, решени да раздават с щедра ръка на потъналите в невежество хора на Земята благата на човешкото наследство, което бяха умножили. Ами индианците, които не ги искат? Ами роботите? Макар че роботите може би ще посрещнат с интерес тяхното завръщане.
Той не знаеше как биха се чувствали роботите при такива обстоятелства, всъщност не можеше да предвиди реакцията им.
След ден-два щеше да е наясно. Утре сутринта той, Джон и Езекия щяха да тръгнат нагоре по реката с Червения облак и неговите хора.
18.
(Откъс от хрониката от 9 октомври 3935 г.)
…Не бях сигурен дали да приема тази работа с пътуването до звездите. Знаех, че го правят. Знаех, че е възможно. Виждах ги да заминават и след време да се връщат. И разговарях с тях за това. Обсъждахме го надълго и нашироко и тъй като сме хора, търсехме механизма, който го правеше възможно. Понякога, сега вече по-рядко, дори обсъждаме доколко е желателна тази способност, която бяхме развили. Самата употреба на думата „способност“ е показателна, защото подсилва факта, че не знаем съвсем нищо за това, как всъщност го правим или как сме я придобили.