— Можем да се спогодим с тях — каза Марта. — Ако поговорим…
— Няма за какво да се договаряме — прекъсна я Джейсън с горчивина. — Можем да апелираме към доброто у тях, но не се надявам да откликнат.
По коридора се чуха провлачени стъпки. Джейсън скочи на крака.
— Езекия е — успокои го Марта. — Тачър го повика.
Езекия влезе в стаята.
— Нямаше кой да съобщи за пристигането ми — каза той. — Надявам се не греша като влизам.
— Разбира се, че не грешиш — каза Марта. — Благодаря ти, че дойде. Няма ли да седнеш?
— Няма нужда да сядам — отвърна Езекия с официален тон.
— По дяволите, Езекия! — ядоса се Джейсън. — Престани с тази твоя превзетост. Тук ти си един от нас.
— Благодаря ви, господин Джейсън — каза Езекия и седна на дивана. — Трябва да призная, че съм пристрастен по отношение на този човешки навик. В моя случай няма причина за това, но ми е приятно, макар и да подозирам, че моята радост е малко греховна. Казаха ми, че сте се свързали с хората, които пътуват насам. Като изключим проблема, възникващ с тяхното непосредствено пристигане, безкрайно съм заинтригуван от възможността да получа от тях известна информация как се е развила религията им и какъв е обектът на тяхната вяра. Ще бъде добре…
— Няма да бъде добре — сряза го Джон. — Не бива да се надяваш на нищо подобно. Не открих никакви свидетелства за религиозни вярвания докато бях на планетата им.
— Никакви свидетелства ли, сър?
— Никакви — кимна Джон. — Нямат църкви, нямат места за поклонение, нито питаят чувство на преклонение към някого или към нещо. Нямат свещенослужители, нито проповедници, нито жреци. И недей да се изненадваш толкова. Доказано е, че едно общество може да съществува и да благоденства, при това без каквато и да било религия. Фактически, преди изчезването на хората, ние вече живеехме почти без вяра. И ако продължаваш да се съмняваш, няма никакви доказателства, че липсата на религиозна вяра има нещо общо с изчезването на хората.
— Не ни интересува толкова в какво вярват или не вярват — каза Джейсън. — Нека да не се отклоняваме. Как можаха хората да разберат, че тук е останал някой. Това е въпросът. Джон, нали не си споменал случайно…
— Не. Сигурен съм, че не съм. Положих всички усилия да не им дам повод да мислят, че съм от Земята. Знам, че не съм се изпуснал…
— Но откъде тогава знаят? Никой от нашите хора не е бил там. Ако са били, щяха да ни кажат. Не е нещо, което биха скрили от нас. През всичките тези години се питахме какво ли е станало с хората. Това е въпрос, който винаги сме си задавали.
— Не ти ли идва наум, че хората може да са го научили от някои други разумни същества? Не сме си правили труда, докато пътувахме из галактиката, да крием откъде идваме или как пътуваме…
— Значи мислиш, че могат да знаят също така и за звездните ни пътешествия?
— Възможно е — предположи Джон. — Не забравяйте, че хората също са звездни скитници. Те имат своите кораби. Може да са посетили много планети. Знам, че са пътували между звездите. По време на своите пътувания може да са осъществили контакт с други разумни същества, между които и с такива, с които и ние сме били в контакт.
— Нашите контакти не бяха задоволителни.
— Може и техните да не са били. Но ако са установили някакъв контакт въобще с разумните същества, с които ние сме се срещали, едно от първите неща, които щяха да научат, е, че други като тях са посещавали планетата им, при това по съвсем различен начин от техния. Тези хора не са глупаци, Джейсън. Могат да съберат две и две.
— Но нали не си чул нищо такова? Дори и намек за това? През цялото време, докато си бил на планетата, не си чул нищо, нали?
Джон поклати глава.
— Само че все пак са открили Земята и няколко месеца след това са изпратили изследователски кораб да я посети. Трябва да разберете обаче, че не успях да проникна в техните държавни или научни кръгове. Всичко, което чух, беше мнението на обикновените хора.