А и роботите. Не три различни типа, а четири. Кой от тях бе според замисъла на Принципа, запита се Джейсън развеселено. Той би се обзаложил на каквото и да е (и бе сигурен, че ще спечели), че Принципа не бе взел под внимание роботите. Макар че роботите малко го плашеха. Що за изобретение беше това нещо, което можеше да разговаря с Принципа и да предава неговите послания? И защо Принципа го бе избрал за свой говорител? Просто защото той бе там, под ръка? Или имаше и сходство, разбиране между тях, което не съществуваше между Принципа и човека или която и да е биологическа форма на живот? Той изтръпна при тази мисъл.
— Спомняш ли си — обърна се той към Стенли, — ти най-напред ни каза, че не можете да ни помогнете.
— Спомням си — отговори Стенли.
— Но все пак ни помогнахте.
— Много се радвам — въодушеви се Стенли, — че в края на краищата можахме да ви помогнем. Вие и ние, мисля, имаме много общо помежду си.
— Искрено се надявам да е така — каза Джейсън. — И ви благодаря от сърце.
34.
Тя седеше до писалището с разпръснати книги, когато той влезе в библиотеката. За момент на колебливата светлина на свещта, тя не можа да го познае. Когато осъзна, че това наистина е той, скочи на крака.
— Дейвид! — извика тя.
Той стоеше и я гледаше. Тя забеляза, че не носи лъка и колчана със стрели. И още нещо липсваше — огърлицата от мечи нокти. Колко е глупаво, помисли си тя, да забелязвам подобни неща, когато единственото важно нещо е, че той се върна.
— Огърлицата… — прошепна тя, чувствайки се глупаво, докато го изричаше, и в същото време съпротивлявайки се на факта, че го казва.
— Хвърлих я.
— Но, Дейвид…
— Срещнах Скитника. Нямах нужда от лъка. Стрелите ми не можеха да го наранят. Те улучиха само кораба.
Тя не отговори.
— Ти мислеше, че Скитника е само една сянка в душата ми.
— Да — отвърна тя. — Фолклор. Един много стар мит…
— Сигурно е вярно. Не знам. Може би сянка от онази велика раса строители, които някога са живели тук. Хора, различни от нас. Не като теб и мен. Сянката, която те хвърлят върху земята дори и след като са изчезнали, все още остава върху нея.
— Призрак — промълви Вечерна звезда. — Привидение. Тя заобиколи писалището и той бързо я посрещна, обгърна я с ръце и я притисна силно към себе си.
— Това, което става с нас, е толкова странно — каза той. — Мога да върша нещата добре, да лекувам болките, а ти можеш да виждаш всичко съществуващо и да ме накараш и аз да го видя. Всичко съществуващо, което прониква вътре, в душата ти.
Тя не отговори. Той бе твърде близо, твърде реален. Отново бе тук. Нямаше време за отговор.
Но дълбоко в душата си тя се обърна мислено към Стария дъб: „Ето, това е новото начало…“
— Скоро тръгвам — каза Джон. — Няма да остана много дълго този път.
— Неприятно ми е, когато заминаваш — каза Джейсън. — Върни се при първа възможност. Като момчета бяхме все заедно…
— Имахме хубаво детство — промълви Джон.
— Има нещо много специално, когато двама мъже са братя.
— Няма за какво да се тревожим повече — рече Джон. — Земята е в безопасност. Можем да продължим да живеем както досега. Индианците и роботите могат да се развиват както си искат. Идеята на Принципа може и да не бъде приета изцяло от хората. Известно време те ще мислят за това, ще го смилат, ще го обсъждат. Ще си представят, както каза Харисън, — че всичко е лишено от смисъл, че е само една приказка. Могат да се опитат да се върнат на Земята. Почти съм сигурен, че ще се опитат, но когато го направят, ще ги ударят през пръстите и тогава ще повярват. Джейсън кимна.
— Дано да стане така. Ами онази работа с Проекта?
— Какво за Проекта?
— Искаш да кажеш, че не си мислил за това?
— Не бъди толкова тайнствен, Джейсън.
— Не съм — отговори Джейсън. — Ти просто не си прозрял истината. Никой не я е прозрял. Мислят си, че Принципа само използва Проекта като момче за поръчки.
— А не е ли така? — погледна го Джон. — Не, чакай, да не би да мислиш, че…
— Да — каза Джейсън. — Не като момче за поръчки на Принципа, а като негов говорител. Какво общо има между тях? Питахме се дали Проекта просто само слуша, но сега знаем, че не е така. Те си говорят. Проекта казва на Принципа какво става и той му нарежда какво да прави…