— Същият като преди. — Знаех, че го лъжа, но долавях тяхната нужда да повярват, че нещата не се разпадат пред очите им. — Единствената разлика е, че сега имам достъп до цялата памет на Ланге-старши и Уинтън, а и онова от Джордън, което Уинтън е предпочел да запази.
Но той май усети опита ми да го заблудя и настоя:
— Кой от всички налага волята си?
— Аз, по дяволите!
Изкуших се да предизвикам сливането на съзнанията още в същия миг и да приключа с тези празни приказки. Надделя обаче увереността ми, че това не е благоразумно, след като не знаех какво трябва да заличавам у себе си по-късно. А и доколкото можех да съдя по израза на Винкел, вероятно би оказал сериозна съпротива срещу сливането. Добавих:
— Има влияние и от тях, разбира се. Неизбежно е. За щастие то ни е само от полза в сегашното положение. По същество не съм се променил.
Май не успях да го убедя, но не упорствах повече, защото само бих подхранил съмненията му. Реших да поговорим за най-важното.
— Преди няколко поколения един човек научил за нас. Как се е натъкнал на тайната все още е неясно. Но тогава показал недвусмислено, че познава самоличността на всеки от семейството. Опитал се да изтреби всички ни, при това по начин, твърде сходен с последните инциденти. Очевидно не успял, може би защото тогава още сме били склонни незабавно да отвръщаме на удара с по-силен. Обаче нито сме го унищожили, нито сме го заловили, за да пренастроим личността му. Дори не сме установили кой е. Успял е да убие трима от нас, преди да организираме предпазните мерки така, че следващите му опити напълно да се провалят. Той на свой ред започнал да бяга и се крие. Два пъти едва не сме го спипали. После изчезнал. Нямало повече нападения. Години наред не се чуло нищо за него. И макар да не сме забравили урока, липсата на пряка опасност притъпила усета ни. Казали сме си, че може и да е мъртъв. Или се е отказал от кръвожадните си планове по толкова неразбираеми причини, колкото и първоначалните да се нахвърли върху нас. Все едно. Изглежда не споделил откритието си, защото нямало дори и най-незначителен признак, че някой друг знае за нас. Девет години по-късно неочаквано отново нанесъл удара си. Използвал още по-добре изпипана тактика. И този път се добрал до петима от нас. Вероятно щял да постигне нещо повече, но умиращият Бентън успял да го гръмне. Явно нашият враг бил зле ранен, но успял да се измъкне, преди останалите да дойдат. После пак нищо не се случило в продължение на няколко години. Предположили сме, че е умрял от раните си.
— А откъде знаеш, че е бил все същият човек? — усъмни се Джийн.
— Това е само хипотеза, опираща се на сходния подход при нападенията. Имаме и приблизителна представа за външността му от предсмъртните спомени на неколцина от нас. Също и други данни, например от анализа на кръвта му…
— Той ли ни заплашва сега? — попита Винкел.
— Да, доколкото мога да съдя от припомненото. Според мен трябва да е същият.
— Имало ли е и други нападения?
— Да. Много години след края на Джордън, когато Уинтън бил свръзка, онзи проникнал тук — в Нулевото крило. Не знаем намеренията му, защото нямаме представа какво би сторил, ако беше заварил мястото пусто, както е през повечето време. Но Уинтън случайно бил тук, точно където сме сега — в Изчислителния център. Алармата задействала и той огледал добре натрапника на контролния монитор. Любопитно е, че нашият враг се изплъзнал на автоматичните защитни системи. Остава загадка как го е постигнал. Уинтън го пресрещнал в коридора и веднага започнал да стреля. Онзи избягал, отвръщайки на огъня, и макар да бил отново ранен, успял да изчезне. Уинтън се върнал тук и го проследил. Нашият враг се прехвърлил в Катедралата на Крило 7. Уинтън незабавно предизвикал сливане и останалите се опитали да хванат врага. Но намерили само кървави петна.
— Значи тогава се появил за последен път… ако не броим сегашните му атаки?
— Да. Ланге-старши запазил информацията, за да бъдем предпазливи. Но следващият Ланге я изтрил като излишно напомняне за извършено насилие. Толкова време минало, че сметнал врага ни за мъртъв.
— Грешка.
— Очевидно.
— Нима не е оставил никакви следи?
— Някоя прекъсната нишка тук-там. Например изпусна куфарче с инструменти, когато аз… когато Уинтън го улучи. Оказа се, че е било откраднато от шкаф на техник в Подземието на Крило 11.
— Нямало ли е отпечатъци по инструментите?
— Никакви. Винаги е носел ръкавици. Внимавал е. Дълго сме ровили информацията за всеки, свързан дори най-косвено с онова шкафче. И пак не сме се натъкнали на нищо. Но самите инструменти ни подсказали интересни изводи.