Съвсем наскоро един пияница на име Джордж влезе с несигурна крачка в детективската стая на 87-и участък с желанието да поговори за младото момиче, дето го утрепали в магазина. Разговаря с Майер и след това Мисколо пуска шегички по негов адрес. Пияницата обаче бе успял да каже нещо, а именно: че е видял как някой потегля с кола от магазина след убийството, след като пияницата чул изстрели и шум от изпотрошени стъкла. Ако пияницата казваше истината и момчетата от 87-и участък в случая нямаха работа с шофьор без разрешително, каращ нерегистрирана кола, то на убиеца не му оставаше още много време на свобода. Той бе оставил почерка си върху писмото до Ани Бун. Във формулярите при регистрацията на моторни превозни средства имаше хиляди и хиляди подписи. Започна сравняването на почерците.
Пияницата на име Джордж не беше излъгал, а и ерата на чудесата бе отдавна отмряла.
Госпожа Франклин Фелпс, макар и седнала върху груб канцеларски стол в стаята на детективите, запази царствената си осанка. Възложиха разпита й на Карела, защото имаше славата на мъж, който има подход към жените, нищо че беше семеен. На нея обаче й беше ясно, че играта е приключила. Личеше си по очите и по лицето. Всеки полицай щеше да е в състояние да я разпита успешно. Дори току-що завършилият Полицейската академия.
— Госпожо Фелпс — започна Карела, — вие сте отпътували за Флорида на пети юни. Така ли е?
— Да — отвърна госпожа Фелпс.
— Преди да се качите на самолета, пуснахте ли това писмо от международното летище? — показа й той писмото в синия плик.
— Да.
— Значи още преди да се качите в самолета сте били взели решението да убиете Ани Бун?
— Да.
— Убихте ли Ани Бун вечерта на десети юни, госпожо Фелпс?
Госпожа Фелпс не отговори.
— Тогава ли я убихте?
— Да.
— Ще ни разкажете ли нещо повече?
— Защо? — попита тя с угаснал глас.
— Бихме искали да знаем.
— Вървете по дяволите — каза госпожа Фелпс. — Убих жената, която се опитваше да ми отнеме съпруга. Убих любовницата на Франклин. Няма защо повече да ви обяснявам.
— Убихте не само една любовница — каза Карела. — Може и да не ме разберете, госпожо Фелпс, но вие сте убили много жени. Много различни жени.
— Убих просто една жена. Любовницата на мъжа си. Нея реших да убия и само нея убих.
Гледаше втренчено, без да мига.
— Няма ли да ни разкажете нещо повече?
— Вървете по дяволите — повтори госпожа Фелпс.
Вестниците окачествиха убийството като престъпление от любов.
На процеса прокурорът наблегна върху демоничното хладнокръвие, с което госпожа Франклин Фелпс бе планирала и извършила убийството. На процеса тя разказа как й хрумнало да убие Ани Бун по същото време, по което намислила да почива във Флорида, как двете решения се преплели в мислите й и довели до фаталния замисъл. Отпътувала за Маями на пети юни. Не могла да се сдържи да не изпрати заплашително писмо от летището. Писмото, което впоследствие доведе до нейното разобличаване и залавяне. Планът й бил прост. Още на път за Маями вече имала в чантата си билети за още два полета — единия от Маями до Изола на името на Фрида Нелсън, другия — от Изола до Маями на името на Джун Арбътнот.
На десети юни хотел „Шалимар“ дал въпросния прием — неочакван късмет, на който госпожа Фелпс не била разчитала. Първоначалното й намерение било да осъществи плана си с допълнително подсилване на алибито, тъй като смятала, че самото й присъствие в Маями Бийч на няколко хиляди мили от града автоматично щяло да я изключи от кръга на заподозрените. След като обаче, така или иначе, имало прием, решила да се възползва от него. Явила се в началото с ярка червена рокля. Измъкнала се рано и отишла с такси до летището, откъдето в 18.30 часа взела самолет под името Фрида Нелсън. Самолетът пристигнал на международното летище в 22.15 часа вечерта.
След това взела колата си, оставена на паркинга на летището пет дни по-рано. Отишла в магазина, убила Ани с автоматичния пистолет калибър 25, който закупила незаконно две седмици преди това от заложна къща, унищожила всички бутилки с надеждата, че това още повече ще отклони подозрението от нея.
Четирийсет минути след убийството вече била отново на летището. Под името Джун Арбътнот взела самолета за Маями, излитащ в 0.30 часа сутринта. Полетът минал добре и тя кацнала в Маями в четири часа сутринта. Взела такси до хотела и пристигнала тъкмо за закуска.