— Знам всичко, мамо. Извинявай, моля те. Прибирам се.
— Но…
Джулиана успокоително потупа майка си по рамото и бързо мина покрай нея. Няколко пъти си пое дълбоко въздух, докато преминаваше през фоайето, за да излезе на паркинга. Трябваше да се успокои малко, преди да седне зад волана на колата си.
Травис продължи втренчено да я наблюдава, закован на място като всички около него. Не можеше да повярва на случилото се. Никой от познатите му не е постъпвал така. Не пред сто души.
— Поздравявам ви за опасното ви хоби да кавалерствате на Джулиана Грант.
Като добър домакин, Дейвид Къркуд се отправи през шокираната тълпа към Травис. Хитро се усмихна и взе салфетка от бюфета.
— Ако имате намерение дълго да се въртите около нея, по-добре да свикнете с изненади — посъветва той Травис, докато му подаваше салфетката. — Знае как да изважда мъжете от равновесие.
Травис сграбчи салфетката от домакина си и няколко пъти ожесточено я прокара по гуакамолито.
— Звучите, сякаш говорите от опит. Предполагам, че сте виждали и други мъже, залети с гуакамоли?
— О, не. Джулиана рядко се повтаря. Има богато въображение. Но със сигурност съм виждал не един мъж с това конкретно изражение на лицето.
— Какво изражение?
— На повален елен. Ако това ви успокоява, знам точно как се чувствате.
— Откъде знаете? — Травис с отвращение погледна към изцапаната с авокадо салфетка.
— Бях сгоден за Джулиана за кратък, но незабравим месец преди почти четири години.
Травис смачка салфетката в юмрука си, погледът му се заби в развеселените очи на Дейвид Къркуд. Съчувствени, живи, лешникови очи. Най-малко сто и деветдесет сантиметра, пресметна той. Рус. Усмихва се като от реклама за паста за зъби. Скъп италиански пуловер над дизайнерска спортна риза и надиплен панталон. Масивен златен пръстен на едната ръка, който се връзва с масивен златен часовник на китката му. Травис инстинктивно разбра. Никакво съмнение, това е златният бог на Джулиана, този, който я е изоставил заради дребната блондинка. Блондинката беше Ели.
— Били сте сгоден за нея? — Травис избърса още гуакамоли.
— Знам какво мислите. Трудно е да се повярва, нали? Определено не е моят тип. Самият аз не знам как се случи. Очевидно за известно време ме е зашеметила. Нещо в нея кара мъжът два пъти да се огледа. След това да бяга.
— Какво искате да кажете с това, че ви е зашеметила?
— Ей, почакайте. Достатъчно вече се въртите около нея, за да знаете какво искам да кажа. Тя е толкова много жена. Все пак може би малко прекалено много жена за повечето от нас простосмъртните мъже. Кой би искал да се ожени за Диана, богинята на лова? Винаги си с чувството, че си крачка зад Джулиана. Ей, не искате ли да изчистите остатъка от напитката в мъжката тоалетна?
Травис поклати глава, чувстваше се странно вцепенен. Преди да успее да помисли какво да прави оттук нататък, бащата и майката ни Джулиана изплуваха в полезрението му, застанаха точно пред него. Само това ми трябваше, помисли си той. Те най-безцеремонно го пренебрегваха през повечето време до този момент. Очевидно напускането на Джулиана ги е подтикнало да инсценират сблъсък.
— Какво по дяволите мислиш, че правиш, Сойер? — попита Рой Грант.
Той изгледа враждебно Травис през лещите на бифокалните си очила.
— Какво каза на дъщеря ми, че толкова я разстрои?
— Защо не попиташ нея? Аз съм залятият с гуакамоли — измърмори Травис.
Рой Травис много се е променил, помисли си той. От двамата братя Грант той е по-млад с две години и за годините си все още е в добра форма. Винаги е бил по-спокойният, по-тихият, но тази вечер не играеше добре ролята си.
— Всъщност въпросът е — намеси се Тони Грант, червендалестото му лице почервеняло от гняв, — какво правиш тук тази вечер, Сойер? Познавам те. Наумил си си нещо. Каквото и да е то, по-добре внимавай, господине. Рой и аз няма да те изпускаме от око.
— Ще го имам предвид.
Травис се зачуди дали вратовръзката му може да бъде спасена. Изведнъж го блъсна мисъл, която отново го възбуди към действие. Тази вечер Джулиана беше в състояние да си тръгне и фактически да го изостави на петдесет километра от апартамента му.
— О, колата!
— Ако ключовете са в нея, вероятно отдавна е тръгнала — увери го Дейвид развеселено.
— Ключовете са в мен. — Травис пъхна ръка в джоба си и ги намери. — Но не знам дали не е от жените, които държат резервни в чантата си.
— Винаги носеше, когато излизах с нея — отбеляза Дейвид. — Както казах, тя обикновено е една крачка пред мъжа. Такава е нашата Джулиана. Това понякога много дразни, не е ли така?