— Искаш да кажеш, че сделката с мен е специална?
— Сделката е дяволска.
Тя замислено прехапа долната си устна.
— Защо? Защото съм Грант и ти си се готвел да накажеш всички от семейство Грант? Искаше толкова да се сближиш с мен, че да ме нараниш, като унищожиш „Каризма“?
— Не, по дяволите, никога не съм имал намерение да унищожа „Каризма“. Не знам какво се случи. Не точно. Това, което знам, е, че един ден миналия месец влязох в заведението ти, защото бях любопитен да срещна единствения член на семейството Грант, който не е бил тук преди пет години. — Травис хвърли длани нагоре в израз на пълно неразбиране. — Следващото нещо, което разбрах, е, че съм получил чаша кафе и че се съгласявам да те консултирам за плановете за разширение.
— Искаш да кажеш, че си поел проекта ми от добро сърце?
— Не правя бизнес от добросърдечност — каза той тъжно.
— Е, тогава какво? Имаме договор. Ти си мой бизнес консултант и аз съм застрашена от финансова катастрофа. Струва ми се, че дългът те принуждава да ме спасиш.
— Така ли? — погледът му беше непроницаем.
— Така ми изглежда.
— След като имаш всички отговори — каза той, — може би ще бъдеш достатъчно любезна да ми кажеш как очакваш да те спася?
— Не знам. Това не е ли твоя работа?
Травис разтърси глава.
— Ти наистина си различна и го знаеш?
— Казвали са ми го. Е? Ще го направиш ли?
Той въздъхна.
— Няма да стане. Аз си върша много добре работата, която мога да върша, и всичко така съм подредил, че да няма никакви вратички. Дори и ако реша, че мога да спася курорта и че ще бъда достатъчно луд да се съглася да опитам, пак остава дребният въпрос за хонорара ми.
— Назови го. Ще ти кажа дали мога да си го позволя — предизвика го тя тихо.
Той се загледа в нея през страховито присвити очи. Погледът му се движеше от палеца на сребърните й домашни чехли до върха на червената й грива.
— Какво, ако ти кажа, че хонорарът ми е пълни права над теб? Какво, ако ти кажа, че цената на услугите ми, печалба, загуба, оттегляне, никакви гаранции, че курортът ще бъде спасен, е право на достъп до леглото ти?
Джулиана престана да диша за няколко секунди. След това пое доза въздух и се насили да укрие факта, че трепери.
— Прословутото ми тяло в замяна на услугите ти като консултант? Не си играй с мен, Травис. След като не правиш бизнес от добро сърце, със сигурност не би го правил и за секс!
Той не помръдна. Когато заговори, гласът му беше много, много тих.
— Но ако ти кажа, че това е хонорарът ми, Джулиана?
Тя потрепери, съзнавайки, че той преднамерено я измъчва.
— Ще ти кажа да се разходиш по продължението на вълнолома.
Той се завъртя и се загледа през прозореца в мрака.
— Да, очаквах това. Добре, хитра госпожо. Ще ти кажа хонорара си за опита да спася „Флейм Вали Ин“ и бъдещето на „Каризма“. Ще бъде същият като преди пет години — част от собствеността.
Джулиана се задъха, този път не шокирана, а възмутена.
— Очакваш Дейвид и Ели да те направят партньор в предприятието, ако го спасиш от собствените си инвеститори? Дрънкаш врели-некипели. — Тя бързо размисли. — Но все пак нещо в този смисъл би могло да се реши. Може да бъде много малка част от собствеността. Не можеш да очакваш Дейвид и Ели да ти дадат половината или нещо подобно?
Травис косо я изгледа през рамо, преценявайки я.
— Не. Не разбираш, Джулиана. Не искам част от „Флейм Вали Ин“. Ако по някакво чудо успея да спася курорта, той ще има нужда от много пари и много работа. Въпреки това голяма е вероятността след няколко години да рухне. Искам част от нещо сигурно.
Тя го изгледа внимателно, както би изгледала лешояд, и усети как стомахът й се сви.
— Какво сигурно нещо?
— „Каризма“.
Джулиана за малко не изпусна чашата си с бренди. Разтвори уста от учудване. Втренчи се в него, без да може да разбере какво каза.
— Част от „Каризма“? Искаш част от моето предприятие? Но Травис, „Каризма“ е мое. Изцяло мое. Изградих го от нула. Никой от семейството ми по никакъв начин не е замесен. Не си сериозен.
— Добре дошла в реалния свят. Напълно съм сериозен. Казах ти, че обичайните ми хонорари са винаги много високи, Джулиана. И ако си съгласна със сделката, трябва да разбереш, че голяма е възможността да не успея да спася курорта. Но очаквам да ми бъде платено дори и ако не спася „Флейм Вали“.
Джулиана се олюляваше. Отчаяно се опитваше да събере мислите си. Не очакваше подобно нещо, макар че, поглеждайки назад, вероятно е трябвало да очаква това или нещо също толкова възмутително. Травис Сойер беше ужасен противник.