— Но „Каризма“ е мое — повтори тя, зашеметена. — Всичко направих съвсем сама. Години наред в Сан Франциско се учех как се управлява верига от кафенета, спестявах парите си, за да купя първите машини и да намеря добро място. И успях, съвсем сама.
— И съвсем сама изложи на риск бъдещето на „Каризма“, като даде заем на Къркуд и братовчедка си. — Травис, се отправи към вратата. — Помисли си, Джулиана. Ще се отбия в заведението ти в понеделник сутринта, за да чуя решението ти.
— Травис, почакай, нека поговорим за това. Мисля, че можем да постигнем някакъв разумен компромис, ако само…
— Не правя компромиси, когато става дума да си осигуря възнаграждението. Взех си поука от случилото се преди пет години. Научих се от работата ми с хората на име Грант.
— Но, Травис…
Джулиана скочи на крака, но вратата вече се затваряше зад него. Тя изтича до прозореца навреме, за да го види как влиза в буика, който вечерта беше паркирал пред апартамента й. Фаровете светнаха и я заслепиха. Още миг и той си тръгна.
— Ти проклето, подло, коравосърдечно коп… „Каризма“ е мое, по дяволите. Мое! И никога няма да ти разреша да притежаваш част от него!
Джулиана се спря в средата на тирадата си, защото като светкавица й проблесна мисъл.
Ако отстъпи парче от „Каризма Еспресо“, финансово Травис в течение на години може да бъде обвързан с нея. Животът им неизбежно здравата ще се оплете. Напоследък е по-лесно да се отървеш от съпруг, отколкото от бизнес партньор.
И ако през цялото време се навърта около нея, за да работи, каза си Джулиана, чийто дух се повишаваше, тя просто знаеше, че ще може да го накара да разбере, че са родени един за друг.
Травис усети напрежението, стегнало вътрешностите му, докато паркираше буика си пред „Каризма Еспресо“ в понеделник. Би трябвало вече да е свикнал с неприятното усещане, каза си той. Не заради това будува цели две нощи.
Видя светлините вътре в еспресо бара и си помисли, че зърна червената коса на Джулиана, когато се вмъкваше в задната стая. Ръцете му се стегнаха около волана. Все още не можеше да повярва, че постъпва така. Но предполагаше, че тя няма много да се изненада. Цялата сделка беше тръгнала наопаки от момента, в който срещна Джулиана. Оттогава нищо не се случи така, както го беше планирал, тогава как би могло да се оправи сега?
Насили се да излезе от колата и се запъти към кафенето. Трябваше да е готов за всякакъв отговор, който можеше да получи. Джулиана беше всичко друго, но не и предвидима. А и „Каризма“ беше нещо много, много важно за нея.
Чудеше се дали тя ще разбере какво правеше той и защо. Целият идиотски план му хрумна в разгара на спора в събота през нощта и все още не беше сигурен накъде ще тръгне всичко това. Действаше инстинктивно, опитвайки се да спечели малко време.
Щеше ли Джулиана да се сети, че използва странната сделка, за да остане с нея още малко? И ако се сетеше, щеше ли да побеснее или тайно щеше да се зарадва?
Дори и ако се съгласеше, той нямаше начин да разбере защо тя го правеше. Може би защото отчаяно искаше да помогне на братовчедка си и на Дейвид Къркуд. Или щеше да се съгласи, защото той я беше накарал да осъзнае колко несигурно е бъдещето на „Каризма“ заради идиотския заем, който е отпуснала на семейство Къркуд.
Или можеше да се съгласи, защото все още държи малко на него и е склонна да рискува да бъде уловена във финансови окови, докато най-после изяснят обърканите си отношения.
А и накрая чисто и просто можеше да запрати чаша еспресо в лицето му и да му каже да изчезва.
Дама или тигър? Чудеше се Травис, докато отваряше вратата. Животът с Джулиана никога не е скучен.
— Той е тук, Джулиана.
Санди Оукс, чиито многобройни обеци весело задрънчаха, се обърна към вратата, когато Травис влезе. Косата й беше обработена с гел и стегната в лъскава патешка опашчица в стила от петдесетте години, очите й заблестяха от любопитство.
— Ела и го изяж, шефке.
Мат Линтън, който подреждаше чаши за еспресо, вдигна поглед.
— Ха. Ето го. Горкият човек. Виж как е застанал там, толкова наивен и нищо неподозиращ.
— Направо ти къса сърцето — отбеляза Санди. — Искам да кажа, горкият човек, няма представа какво го чака.
— Ако бях на негово място, отдавна да съм офейкал — добави Мат, хилейки се.
Травис тихо изсумтя, искаше му се Джулиана понякога да бъде по-дискретна.
— Знаете ли какво, плановете за разширяване на „Каризма Еспресо“ не включват задължително и вас двамата — измърмори той.
— Ооо — провикна се Санди. — Долавям заплаха.