— Не ставай глупак, Дейвид.
— Говоря сериозно. Какво има между вас двамата? Да не би да спиш с него в замяна на помощта му? Това сделка ли е? Защото ако е така, няма да допусна да го направиш и това е окончателно. Господ ми е свидетел, че ще приема всякаква помощ до определен момент. Но със сигурност няма да ти позволя да се продаваш на Сойер като цена за това, че ще спаси „Флейм Вали“?
Джулиана отвори устата си, за да му нареди да напусне кухнята, но преди да успее да произнесе думите, Травис я прекъсна от вратата. Гласът му беше студен и твърд.
— Остави я на мира, Къркуд. Джулиана няма нужда от твоята закрила. Сделката, която сме сключили, е частна и изобщо не е необходимо ти да знаеш подробностите.
— Прав е — енергично се обади Джулиана. — Споразумението е стриктно между Травис и мен. Двамата сме доволни от подробностите и ти няма защо да се тревожиш. Ето занеси тези салфетки на Ели. Ще ни потрябват за следващата порция юфка.
— Но, Джулиана…
— Хайде. Марш. Вън от кухнята ми. Юфката ще изстине. И престани да се тревожиш за мен, Дейвид. Много добре знаеш, че мога сама да се грижа за себе си. Винаги съм могла.
— Знам, но не съм сигурен, че ми харесва това, което става тук.
— Не ти харесва, но ще го приемеш, нали така? — каза Травис тихо. — Защото това е единственият ти шанс да спасиш курорта.
За няколко секунди погледите им се срещнаха, след това Дейвид, без да каже повече и дума, се върна във всекидневната със салфетките.
Травис се обърна към Джулиана.
— Нали си даваш сметка как всеки ще изтълкува идиотската сделка, която сключихме? Родителите ти, чичо ти Тони, Дейвид и Ели, всички ще стигнат до заключението, че спиш с мен заради помощта ми.
— Но ти и аз знаем истината, не е ли така? Това е делово споразумение. Нищо повече.
— О, да. Точно така. Делово споразумение. Стъпи на земята, Джулиана.
— Погледни го от този ъгъл — каза Джулиана, докато му тикаше чиния с юфка в ръцете. — След като знаем, че деловата страна на сделката е само бизнес, свободни сме да продължим отношенията си, без да се интересуваме от взаимните си мотиви.
Тя се забърза към вратата, без да я е грижа за смущението в погледа на Травис.
— Джулиана. По дяловите, върни се. Какво искаш да кажеш?
Джулиана не му обърна внимание, влезе във всекидневната и топло се усмихна на Дейвид и Ели.
— Някой да иска още юфка? Не се стеснявайте. Имам много горещ сос.
Травис се нахвърли на Джулиана в момента, в който мерцедесът на Къркуд напусна паркинга.
— Искам да поговорим за нашите отношения — започна той мрачно.
До този момент Джулиана се чувстваше много сигурна, но сега, сама с Травис, вече не беше толкова сигурна. Компенсира тази несигурност, като показа, че се чувства по-сигурна от всякога. Беше й станало навик. Когато хората приемат, че можеш да се грижиш за себе си, ти се научаваш да го правиш.
— Какво за отношенията ни? — попита тя и започна да прибира салфетките и чиниите.
Травис съвсем целенасочено тръгна към нея.
— Последния път, когато ти зададох въпроса, ти се закле, че няма да спиш с мене, преди да се ангажирам да се оженя за теб. Доколкото си спомням, даде ми един месец, за да се вразумя. След това недвусмислено изтъкна, че имаме делово споразумение. А сега говориш за отношения. Отново ли променяш правилата, Джулиана?
— Искаш истината? Добре, ще ти кажа истината. Отсега нататък ще се срещаме много. Влюбих се в теб в момента, в който те зърнах. И честно казано, не мисля, че ще мога да ти устоя дълго. Особено ако си решил да ме съблазняваш.
Тя взе празен поднос и го отнесе в кухнята.
— Какво по дяволите означава всичко това?
Травис влетя в кухнята след нея и я пое в прегръдките си, докато тя се освобождаваше от товара си.
— Кажи точно какво означава това. Край на хитрите игри, Джулиана.
— Означава точно това, което казах. Ще решиш ли да ме съблазняваш?
Тя обви ръце около врата му, леко прокара меките си устни по твърдата му уста.
— Джулиана.
Травис произнесе името й с дрезгава, невъздържана въздишка. Пое главата й в ръцете си и жадно притисна устата й със своята.
Джулиана реагира инстинктивно, с желание и с цялата страст, която от много време се мъчеше да потиска.
— Спри — заповяда Травис, макар че ръцете му вече бяха стегнати около кръста й. — Трябва да си дам сметка какво става тук. Казваш, че деловото ни споразумение е нещо отделно. Че няма нищо общо с тази страна на нещата. И твърдиш, че още ме обичаш. Тогава за какво е всичко това? Да не би да си мислиш, че ако пак ме пуснеш в леглото си, аз изведнъж ще реша да ти направя предложение за женитба?