— Не. — Той се усмихна. — А ти?
— Никога.
— Звучи сякаш имаме нещо да наваксваме.
Той нежно я вдигна и внимателно е положи на края на бюрото, обърната към него. След това бавно издърпа нагоре трикотажната сива пола нагоре. Пръстите му се затвориха около коленете й. Джулиана има много красиви колена, помисли си той. Красиви, заоблени колена. Странно, никога не си е давал сметка колко привлекателни могат да бъдат коленете на една жена.
— Травис? — Тя постави ръка на раменете му. Топазените й очи заблестяха.
— Да?
— Няма нищо лошо, ако от време не време си даваме вид, че ме шантажираш. Какво ще кажеш?
Той хитро се усмихна и бавно разтвори прелестните й крака.
— Винаги съм готов да поддържам някаква илюзия заради теб, любима.
Шеста глава
— Джулиана, положението е твърде сериозно. Много се тревожим за последиците. Затова всички решихме да организираме тази семейна среща. Трябва да разберем точно какво става.
— Естествено, мамо. Разбирам. Но всичко е под контрол. Вярвай ми.
Джулиана огледа трите сериозни лица около масата, пое си въздух и потопи лъжица в купата с пикантната супа от черен боб. Тази малка семейна група не вдъхва много доверие. Само много тревога, реши тя. Великолепната мексиканска храна в калифорнийски стил, която сервираха в живописния ресторант в търговския център, компенсираше неприятното преживяване с печалната компания, която беше принудена да търпи.
Когато тази сутрин я поканиха на обяд, Джулиана се опита да измисли някакво любезно извинение и да откаже, но не успя да измисли приемлив довод, с който да откаже на родителите си и на чичо Тони. В случая обядът беше нещо малко или повече заповед.
— Тони и аз много пъти обмисляхме въпроса — информира Рой Грант дъщеря си.
Той отблизо я наблюдаваше през бифокалните си очила, бръчките по лицето му изразяваха тревога.
— Не можем да си представим какво е намислил Сойер, но няма никакво съмнение, че за всички нас това е лоша новина.
— Точно така — обади се Тони Грант, който се мръщеше над чинията си, от която преливаха царевичната питка с плънка от пиле с чили и сметана, която местните хора наричаха енчилада. — Сойер носи само беди. Всички го знаем. Той иска „Флейм Вали“ и ще го вземе по един или друг начин. Пет години се е подготвял за това. Можеш ли да повярваш? Пет години. Господи, човекът наистина е злопаметен.
— Още тогава знаехме, че нещата могат да тръгнат на зле, след като той разбра, че Ели не иска да се омъжи за него — каза Рой. — Опитах се някак да му се отплатя, но той не искаше и да чуе.
Джулиана вдигна поглед.
— Както разбирам, възнаграждението е трябвало да бъде една трета участие във „Флейм Вали“. Предложихте ли му това, след като Ели го отблъсна?
— По дяловите, не — избухна Тони. — Не можехме да дадем една трета от мястото на човек, който не е от семейството. За Бога, момиче, къде ти е умът? „Флейм Вали“ е семейно предприятие. След като сватбата беше отменена, това означаваше, че и сделката е анулирана. Но Рой и аз се опитахме да предложим компенсация на Сойер. Не е като да сме го измамили напълно.
— Аха. — Джулиана си взе шепа хапки от царевична питка и ги топна в соса. — Предложихте ли му пари, равностойни на една трета от „Флейм Вали“?
Устата на майка й се стегна.
— Разбира се, че не, скъпа. Това би означавало да му дадем около милион долара. Не бихме могли да платим на него или на който и да е друг консултант толкова пари. Но му предложихме напълно разумен хонорар като на консултант.
— Единственото лошо нещо с хонорара, който сте му предложили, е, че не е възнаграждението, за което сте се уговорили, когато е приел работата.
Лицето на Тони Грант почервеня.
— Беше просто уговорка, а не подписан контракт и всичко беше свързано с женитбата с Ели. Не се получи и слава Богу. Само при мисълта колко нещастна щеше да бъде, ако се беше омъжила за Сойер, стомахът ми се свива. По дяволите, и сега ме боли.
Джулиана извъртя очи и сдъвка хапките.
— Мисля, че се дължи на соса от зелени чушлета в енчиладата ти. Знаеш, че от тях винаги те боли стомах, чичо Тони.
— Вижте какво, така няма да стигнем до никъде — каза баща й. — Скъпа, не сме се събрали, за да предъвкваме миналото. Лошо или добро, стореното е сторено. Трябва да мислим за настоящето.
— Но няма за какво да се тревожим, татко — Джулиана се усмихна успокоително. — Казах ти, всичко е под контрол. Травис сега работи за мен. Покрай ангажимента си с „Каризма“ той се съгласи да се опита да спаси „Флейм Вали“. Знае, че ако курортът фалира, аз ще загубя част от парите си.