— Скъпа, това няма смисъл — каза Бет Грант тревожно. — Защо Травис Сойер ще ти прави услуги?
— Казах ти защо. „Каризма“ е клиент на „Сойер Мениджмънт Систъмз“. Не е услуга, а делово споразумение.
— Всички тези проклети инвеститори във „Фаст Форуърд Пропъртиз“ са и негови клиенти — изсумтя чичо Тони. — По-големи клиенти от „Каризма“, вярвай ми. Те първи ще дойдат, не забравяй.
Джулиана почервеня.
— Добре, може би има нещо повече от чувството на Травис за ангажимент към „Каризма“. Може би го прави заради мен.
Родителите й и чичо Тони се втренчиха в нея със зяпнали уста. Бет Грант първа се съвзе.
— Заради теб? Какво искаш да кажеш, Джулиана? Какво става тук?
— Е, ако искаш да знаеш, мамо, надявам се да се омъжа за този човек в близките дни. Мисля, че и той ме харесва, макар че все още се стеснява да си го признае.
Баща й изглеждаше ужасен, след това възмутен.
— Да не би мошеникът да ти е дал някакви надежди?
— Натам върви — увери го Джулиана.
— По дяволите, момиче, направил ли ти е предложение? — избухна Тони Грант. — Това ли е всичко? Да не би да иска да заместиш Ели в този проклет бизнес с отмъщението?
— Ами не, чичо Тони, всъщност все още не ми е направил предложение, но храня големи надежди.
Майка й се наведе напред, топазените й очи изразяваха дълбока загриженост.
— Скъпа, разбира се, че няма да се подведеш от някакво предложение за женитба от този мъж? Имаш голям опит с такива предложения. Мъжете непрекъснато ти предлагат. Но никога дълго време не са били сериозни.
Джулиана се намръщи.
— Благодаря, мамо.
— О, скъпа, не исках да те засегна, но знаеш, че това е истината. Колекционираш предложения, откакто постъпи в колежа. Мъжете непрекъснато искат да се оженят за теб двадесет и четири часа, след като са се запознали с теб, и след това, след още двадесет и четири часа променят решението си.
— И започват да търсят най-близкия изход. Да, знам, мамо. Тъжно, но феномен, който не може да се отрече. Никакво съмнение, че имам странно влияние над мъжете. Имам надмощие над тях. Но Травис е различен. Нищо не може да вземе надмощие над него. — Джулиана засия. — В интерес на истината трябва да ви кажа, че според мен е добър знак, че не бърза да ми направи предложение.
— Защо? — баща й изглеждаше подозрителен.
— Ами, както каза мама, останалите го правят двадесет и четири часа, след като са се запознали с мен. Очевидно Травис повече размисля, което означава, че когато ме поиска, ще е сигурен какво прави. — Джулиана се усмихна. — Но всъщност Травис винаги знае какво прави. Той винаги е една крачка напред.
Чичо Тони от другата страна на масата насочи вилицата си към нея.
— Запомни това, момичето ми. — Този мъж винаги е една крачка преди всички. Това го прави опасен.
Джулиана раздразнено поклати глава.
— Той е енергичен и находчив, но това не означава, че не трябва да му вярвате. Що се отнася до мен, аз му имам пълно доверие. Ако някой може да спаси „Флейм Вали“, това е той.
Джулиана изведнъж усети нещо, което я накара да обърне поглед. Травис стоеше зад нея. Тя го поздрави с усмивка, когато той постави ръка на рамото й.
— Благодаря за гласуваното доверие, скъпа — каза Травис.
— Травис. Какво правиш тук?
— Отбих се в „Каризма“, за да проверя дали можеш да излезеш за обяд. Санди ми каза, че вече си отвлечена и че те държат като откуп тук.
Травис изследва намръщените физиономии на останалите трима на масата.
— Помислих си, че мога да се отбия и да те спася.
— Тя не се нуждае от спасяване — измърмори Тони Грант.
— Точно така — мрачно добави Рой Грант. — Дъщеря ми може да се грижи сама за себе си.
— Разбира се, че може — допълни Бет Грант с майчинска гордост.
— Всеки се нуждае от спасяване от време на време — въздъхна Травис, седна до Джулиана и взе листа с менюто.
— Умирам от глад. На един мъж му стига да поработи цяла сутрин върху финансите на „Флейм Вали“, за да му се възбуди апетитът. Или да му се повдигне в зависимост от гледната точка. За щастие, имам силен стомах. Курортът отново е в страхотен батак, нали?
Тони Грант пребледня, след това почервеня.
— Извинявайте — измърмори той и избута стола си назад от масата. — Трябва да тръгваме, ако искаме да се доберем до Сан Диего тази вечер. Рой, ти и Бет трябва да хващате самолет.
Бет се изправи и кимна на съпругата си.
— Да, скъпи нямаме много време. — Тя се намръщи към Джулиана. — Скъпа, нали помниш за какво говорихме?
— Разбира се, мамо. Приятен път до Сан Франциско.
Като хвърли последен несигурен поглед към Травис, Бет се обърна, тръгна след съпруга и девера си и излезе от ресторанта.