Джулиана, небрежно облегната назад в скърцащия стол на бюрото си, опряла обутите си в ботуши крака в ръба на бюрото, весело се заяждаше с доставчика си, който беше закъснял с доставката.
— Не, Мелвин, не искам двойна пратка от редовния сорт „Суматра“. Искам от отлежалия. Правя разлика, затова не се опитвай да ме подвеждаш. Не забравяй, че трябва да поддържам определено равнище.
— Ти дори не обичаш кафе — добродушно се оплакваше мъжът от другата страна на линията.
— Това не означава, че не знам вкуса му. Между другото какво правиш, за да ми доставиш нова партида от онези прекрасни гватемалски зърна? Използвам ги за новата смес на заведението.
— Опитвам се, Джулиана, опитвам се. Двете имения, откъдето обикновено ги купувам, за известно време преустановиха пратките. Проблеми с времето. Как си с декофеинизираните смеси?
— Вървят като топъл хляб. Макар че не мога да разбера защо някой иска да пие декофеинизирано кафе. Струва ми се безсмислено. В края на краищата защо да пиеш кафе, ако не за да получиш кофеинен удар? Кажи ми, Мелвин.
— Да?
— Разбираш ли нещо от покупки на чай?
— Разбира се. Чаят е също важна дейност на предприятието ми. Защо? Искаш да започнеш да предлагаш и чай в заведението си?
— Мисля за това. Всъщност мисля да отворя чайна.
— Забрави. Няма достатъчно любители на чай, които да поддържат бизнеса ти. Първо се опитай да предложиш чай в „Каризма“.
— Ще го обсъдя с новия си бизнес партньор.
— Партньор? Вече имаш партньор? Това е нещо ново. Мисля, че искаше „Каризма“ да си е изцяло само твое.
— Новият ми партньор е годеникът ми — довери му се Джулиана самодоволно.
Тя се загледа във върха на ботушите си от гущерова кожа. Екзотичните ботуши прекрасно се връзваха с надиплените пастелни панталони и елегантното малко болеро, които беше облякла днес.
От другия край на линията настъпи мълчание.
— Не знам, Джулиана. Не съм сигурен дали е добра идея да се смесва бизнесът с брака. Виж ме мен. Имал съм три жени. На всяка съм отстъпил част от бизнеса си. След всеки развод закъсвах финансово и трябваше да започвам отново.
— Трябвало е да обръщаш на жените си толкова внимание, колкото на вноса си на кафе — сгълча го Джулиана.
Тя погледна през вратата на офиса си и зърна позната тъмнокоса жена да влиза в кафенето.
— Ей, трябва да бягам. Виж какво можеш да направиш с отлежалото „Суматра“, окей? И за гватемалското. Като услуга за мен, Мелвин.
— Джулиана, ако ти направя още услуги, вероятно ще се разоря.
— Само се погрижи да ми оставиш списък от други вносители на кафе, в случай че се разориш.
— Ти си коравосърдечна жена, Джулиана Грант.
— Просто съм делова жена, Мелвин. Опитвам се да си изкарвам хляба и клиентите да са доволни от мен. Ще си поговорим по-късно.
Джулиана смъкна краката си от бюрото и постави слушалката на място, докато ставаше. Избърза навън от офиса и поздрави жената, която току-що беше влязла.
— Анджелина. Точно човека, от когото се нуждая.
Анджелина Кавъно се усмихна от другата страна на бара. Аристократичното й испанско потекло личеше в красивите тъмни очи и гладката кафява коса, която носеше на класически кок.
— Добро утро, Джулиана. Как се чувстваш днес?
— Великолепно.
Санди се усмихна.
— Внимавай, Анджелина. Тя най-после успя здравата да притисне мъжа. Повали го на колене и все още тържествува от победата си.
Анджелина доволно се изсмя, когато Санди й подаде малка чашка със силно, черно еспресо.
— Вярно ли е, Джулиана? Бизнес консултантът ти направи предложение?
Мат заговорнически се надвеси над бара.
— Не е било лесно. Сойер ми каза тази сутрин точно как е станало. Тя препънала горкия човек, той изгубил равновесие и тя го хвърлила в морето. Каза, че в момента, в който изплувал, знаел, че с него е свършено. Решил да се предаде, преди тя да опита нещо по-драстично.
— Това — възкликна Джулиана — е грубо изопачение на събитията.
— Ей — каза Мат, — научих го от самата жертва.
— Не му обръщай внимание, Анджелина. Ела и седни. Искам да поговоря с теб за годежното тържество и плановете за сватбата. Имаш ли място за мен в списъка си с клиента?
Яркочервените устни на Анджелина се извиха в усмивка.
— „Пърфект Уедингз“ на Анджелина винаги има място за още един клиент, не че не сме претрупани с работа, след като някои клиенти се повтарят.
— Тази сватба ще бъде еднократно събитие — обяви Джулиана.