— Хората се променят — каза Джулиана.
— Господи. Чувствам се като Касандра, която предупреждава, а никой не й обръща внимание.
Джулиана съчувствено кимна.
— Винаги неразбрана.
— Не е смешно — избухна Ели. — Това е сериозно. Много сериозно. Точно сега Травис тъпче главата на Дейвид с всевъзможни глупости като да намери нов инвеститор за курорта. Някой си Бикърстаф. Само това ни липсва. Още един кредитор. О, Джулиана, какво ще правим? Такава каша е.
— Травис ще оправи нещата. А сега за годежа ми. Мисля, че искам бюфет с най-различни деликатеси, вместо вечеря на маса. Би било забавно, ако поръчаме и оркестър, не мислиш ли? Чудя се дали Травис танцува.
— Не издържам. Никой не ме слуша.
Ели остави чашата с кафе лате, покри очи с ръце и заплака. Джулиана въздъхна и се присегна за кърпичка. Подаде я на братовчедка си и стана.
— Хайде, Ели, избърши си очите. Връщам се веднага.
— Къде отиваш? — попита Ели, вдигайки лицето се, по което се стичаха сълзи.
— Да ти донеса чаша чай. Когато се стигне до важно решение, една хубава чаша чай действа безкрайно по-благотворно на нервите от чаша кафе.
След няколко минути Джулиана се върна в офиса с чаша чай в ръка и установи, че Ели наистина е успяла да спре потока от сълзи.
— Благодаря — измърмори Ели и пое чая.
— По-добре ли се чувстваш?
Ели кимна, изискано отпивайки от чая.
— Съжалявам, че съм толкова емоционална, но съм изплашена, Джулиана.
— Виждам. Но се тревожиш до поболяване за нищо. Всичко ще се оправи. Травис ще спаси курорта и ще даде на теб и на Дейвид още един шанс. Ще видиш.
— Ами ако не го спаси? Дори и нарочно да не заговорничи срещу нас, може да не успее да го спаси. Дейвид намекна подобно нещо днес. Джулиана, страхувам за това какво ще се случи, ако загубим „Флейм Вали“.
Джулиана забарабани с нокти по бюрото.
— Ще бъде нещастие, но няма да бъде краят на света, Ели.
— Може да бъде краят на моя брак.
— Е, хайде сега.
— Говоря сериозно. Напоследък Дейвид е много напрегнат. Изобщо не е на себе си.
— Тревожи се за курорта. Всички се тревожим.
— Не е само това. — Ели вдигна поглед от димящия чай. — Ако загуби „Флейм Вали“, аз може да загубя Дейвид.
Джулиана притихна.
— Това е смешно. Защо го казваш?
— По начало той много искаше курорта. Знаеш го.
Гласът на Ели едва се чуваше.
— Знам, че се интересуваше от самото начало. С истинско удоволствие управляваше мястото и правеше планове за бъдещето му — предпазливо се съгласи братовчедка й. — Но… понякога си мисля, че се ожени за мен, за да получи „Флейм Вали“…
— Ели. Как можеш да казваш подобно нещо? Не е вярно. Абсолютно невъзможно е. Бях тук, когато двамата се запознахте, бях тук, когато установихте, че сте влюбени, не забравяй. Фактически разбрах, че двамата сте влюбени, преди нито един от вас да го признае на другия.
— Толкова се стараехме да укрием чувствата си. Дори пред самите себе си — Ели замечтано си припомни. — Не искахме да те нараним, Джулиана.
— Много добре знам. Сега слушай внимателно. Дейвид много държи на теб. Една от причините, поради които толкова е загрижен за „Флейм Вали“, е, защото знае колко важен е той за теб. Това е наследството, което баща ти иска ти да притежаваш, и Дейвид се чувства задължен да го запази заради теб на всяка цена.
— Това непрекъснато си го повтарям, но напоследък започнах да се съмнявам. А сега установявам, че част от мен винаги се е съмнявала. Откогато…
— От кога, Ели?
— Сигурно си спомняш, че за малко не се омъжих преди това заради курорта. За Травис Сойер. Мисля, че съм чувствителна на тази тема.
Джулиана присви очи и се загледа в братовчедка си.
— Нищо чудно, че жените от време на време си задават въпрос за мотивите на мъжете — отбеляза тя. — Всички сме се опарвали, при това неведнъж. Но жените са родени да поемат рискове. Както се казва, който не рискува, не печели.
Ели смътно се усмихна.
— Джулиана, ти си невероятна.
Джулиана се усмихна и взе друг лист хартия, който преди това изучаваше.
— А сега за менюто за годежа ми. Какво ще кажеш за малки хапки мариновано козе сирене в лозови листа?
— Всъщност никой не обича козе сирене, Джулиана. Те просто го ядат, защото е модно.
— Това, че е модно, е великолепно основание да включим козето сирене. Освен това, ако щеш ми вярвай, но аз го харесвам.
Веждите на Ели се вдигнаха.
— Пък и нали си е твое тържество?
— Точно така.
Седма глава
Тази вечер Травис завъртя ключа във входната врата на Джулиана и се учуди на удоволствието, което изпита от този дребен земен акт. Мина още един ден и той се чувстваше като у дома си. Вярно е, че официално още не се беше нанесъл у Джулиана, но прекарваше толкова много нощи тук, че все едно, че беше. Долавяше миризмата на нещо вкусно във фурната и знаеше, че червенокосата дама ще го чака от другата страна на вратата с чаша вино в ръка.